Времето, в което добрите стари вечни приказки ще се превърнат във верни мои съюзници в приспиването на малкия палавник, неусетно наближава. Макар арсеналът от думички на Мишо да не е все още чак толкова богат, със сигурност любознателният мъник днес вече разбира всичко, което му се говори. Прекрасно имитира звуците на кучето, котето, патето, кончето... Как можах да пропусна...? И на тигъра, разбира се! Това обаче идва да ми подскаже, че след книжките с картинки, е назрял моментът и за  чудната вселена на неувяхващите приказки. Така че, скоро след навършването на втората си годинка, Мишо ще се запознае с първата такава.

Всеизвестно е, че детският ум е изключително пластичен

и с лекота усвоява нови и нови знания и умения. Ето защо е от решаващо значение ние, родителите, още от рано да започнем да четем на децата си възможно най-често. А след това, с настъпването на съответната възраст, когато мъникът ще бъде достатъчно пораснал и ще може сам да се потопи в света на книгата, нашата задача като родители трябва да бъде в посока насърчаване желанието и любовта му към четенето. Култивирането на интереса към книгите не бива обаче да става насилствено и да се възприема като задължение. При много от децата то идва естествено и неусетно, особено когато книгата е поднесена по подходящия начин – ненатрапчиво, с внимание, и събуждайки любопитството у малкото човече към историята в нея. Самото четене е не само средство за отмора и обогатяване на знанията, но и стимул за мисълта и чувствата. То е своеобразен тоник, прогонващ умствената леност.

Книгите разширяват хоризонта

и помагат на малчовците да се докоснат до различни култури, човешки взаимоотношения, мечти и емоции. Развиват и възпитават едно от най-благородните човешки качества – чувството на емпатия (съпреживяване, съчувствие, съпричастност, състрадание).

За разлика от компютрите,

където играчът просто иска да спечели и не се интересува от личността и съдбата на героя, при книгите персонажите имат и минало, и настояще, и бъдеще. Читателят може по такъв начин да се свърже с тях, че да види света през техните очи.

Наред с всичко това, да не забравяме, че четенето само по себе си е едно упражнение за целия мозък, намалява стреса и най-важното – тренира фантазията и въображението на малкия четец.