И тази птичка крилата
ИГРА я всички наричат,
Навред я търсят децата
И до едно я обичат!
Ран Босилек
Бебешките игри са едни от най-милите, забавни и незабравими моменти от ежедневието на младите родители с техните мъничета. Няма по-приятни минути от тези, в които общуваме с малките си рожби, играем и се смеем заедно с тях. Няма да забравя и еуфорията, от която бях обхваната, ентусиазма и нетърпението, с които се хвърлих в припомняне и дирене на детски стихчета и песнички, известни още на нашите баби, на онези бебешки игри, оцелели през време и пространство. Тези весели залъгалки не са свързани с играчки, със скъпи музикални кутийки или електронни пеещи телефони. Те са взаимен обмен на смях и изненади, обмен на обич между родителя и малкото човече, обмен на минало и настояще.
И понеже си имам една великолепна, чудна и прекрасна баба – същинска енциклопедия на песни и стихове, пяла и разказвала на всички свои внуци, бързо се допитах до нея и понасъбрах солидно количество безценни бисерчета от съкровищницата на бебешките игри.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Предлагам да се докоснете до една малка част от тях. Изберете си някоя или пък научете всички – всяка една от тях ще изпълни времето, прекарано с рожбата ви, с много смях, радост и веселие! И не забравяйте – бебешките игри са немислими без пълното вживяване на родителите в света на мъничкото дете. Така че, поработете малко над артистичния си талант, вкарайте някоя и друга смешна физиономия и… действайте! :)
Към игрите >>
Криеница
Първата и най-любима за всяко дете игра е криеницата. Закрийте лице с двете си длани и в миг „изчезнете”. "Къде е мама?", попитайте ококорения мъник срещу вас. Открийте лицето си и с голяма почуда и въодушевление извикайте: "Ето я мама!"
Моментите, в които сме играли тази игра, са едни от най-незабравимите в ежедневието ми с Мишо. Няма да забравя възторжения смях и подскачащата от радост трапчинка, изплувала на лявата му бузка. Тази толкова простичка залъгалка стимулира развитието на детето, обогатява неговите емоции. То придобива и чувство за сигурност – мама може да го напусне за малко, но тя непременно ще се върне, няма да го остави само.
Буба лази...
Играта "Буба лази" ще развесели и най-навъсеното бебе и то ще забрави болката от прорязващите зъбки. Ролята на Бубата изпълняват вашите пръсти – показалецът и средният. Закачливата буболечка потегля от масата, пълзи нагоре и търси ли, търси… Бебето е смутено, дори поизплашено? Не, по-скоро любопитно и… очакващо… и не може да не се разсмее, когато двата мамини пръста стигнат до гушката и леко го погъделичкат с веселото "гъди-гъди".
Фъррр – кац
Таткото пък е главно действащо лице в играта "Фъррр – кац". Той внимателно ще прихване бебето от двете страни на гръдния кош и ще започнат многобройни полети с хвърчене и кацане. Таткото с бебчо на раменете или на четири крака върху килима е и артист в пиеската "Ди-ди конче, конче вихрогонче". После пък покажете на бебчо картинка или, защо не, истинско конче.
Знам и други бебешки залъгалки от своята баба, но едни от най-популярните в миналото и, до ден днешен, любими на игривите мъничета, в това число и на малък Мишо са: "Дай, бабо, огънче” и "Иди си, ела си". Ето какво научих от своята баба за тях: Те са възникнали в някогашното българско село, когато огънят се е предавал от вратник на вратник; когато от хурката и вретеното са се точили тънки нишки, а дядо поп с неговата килимявка е бил най-голямата загадка в детските очи. Тези игри са подходящи за малко по-големи дечица след първия рожден ден. Ще ви припомня текстовете към тях:
Иди си – ела си
Детето се хваща за двете ръчички и леко се придърпва ту напред, ту назад
"Иди си – ела си
Яж каша – стани наша
Вземи вретенце, стани детенце
Вземи хурчица
Стани булчица."
* * *
Дай, бабо, огънче
Възрастният допира връхчетата на пръстите си на двете ръце, а детето с показалче започва да се изкачва на фона на следния диалог:
- Дай бабо, огънче
- Качи се по-нагоре
- Дай, бабо, огънче
- Качи се по-нагоре
- Дай, бабо, огънче
- Качи се по-нагоре
- Дай, бабо, огънче
- Влез, влез и си вземи! – казва услужливата баба
- Ами това черното какво е?
- А, нищо, на дядо ти поп килимявката
(детето влиза в къщичката)
- Бау, бау, бау, ай, то било кучето!
И следва голямото гъделичкане и смях...
Попитайте своите родители и баби и за "Пю, пю, вранкеу”, за "Цап-цап, кунки" и за други бебешки игри, наследени или измислени може би от тях самите. Дайте воля и на своето въображение и ще останете изненадана от прекрасната игра, която сама ще сътворите. Но за да има истинска веселба, върнете се в своето детство, станете и вие дете!
