Детето ви участва в конкурс, състезание или друг тип надпревара. Предварително е надъхано – само, от приятели или от организаторите, че ще се справи много добре и ще спечели.
Стоп – грешка! За да не си създавате неприятности СЛЕД, трябва да помислите внимателно и ПРЕДИ!
Предварителната нагласа и причините за участието в състезания и конкурси са особено важни. Нека наградата и печеленето на първо място не бъде водещо. Покажете на детето какви са другите предимства, ако то се включи в мероприятието – много хора ще видят това, което прави, може да се запознае с нови приятели със същите интереси и т.н. Подчертавайте предимствата на участието, а не на победата.
И все пак, въпреки добрия старт, детето не печели очакваната награда/похвала/първо място – как да реагирате?
Най-лесно е да купите нещо и да го представите като получена награда от участието. Така ще си спестите дългите разговори и чуденето какво точно да кажете. Детето ще е доволно и няма да задава неудобни въпроси. Задължително обаче преценете какво печелите и какво губите, ако постъпите по този начин.
Ако смятате, че детето е готово – пораснало емоционално и психически, за да научи, че човек понякога губи, използвайте тази възможност. Задължително подчертайте, че не бива да се отчайва. Обяснете, че има следващо състезание, което също ще бъде интересно предизвикателство. Опитайте се да провокирате интереса му към това следващо участие, за да не се фокусира то само върху неспечелената награда. Само този, който продължава да опитва и не се отказва, печели рано или късно.
Време е детето да разбере, че не всичко в живота се подрежда така, както то иска, и че има и несправедливости. Може би сега е моментът за дълъг и подробен разговор, който ще бъде базисен и за последващи подобни случки. Опитайте се с насочващи въпроси да накарате детето само да стигне до извода, че тази награда не е най-важното. Всъщност какво печели? Има ли нужда от него? Какво ще му донесе това? Може да му обясните, че винаги има някой, който остава не награден. Ако то спечели, друго дете ще се чувства зле. Откровеният разговор изгражда доверие между майката и детето. Само ако вие сте честни, може да сте сигурни, че и детето ще бъде честно и откровено с вас.
Кажете истината, но на разбираем за детето език. Детското съзнание и воля трябва да се каляват внимателно. Всяка майка се опитва да спестява разочарованията и негативните емоции, но това не трябва да се случва на 100%. Майката трябва да бъде ситото, което пропуска точно по толкова, колкото знае, че детето може да приеме.
Ако детето е участвало в конкурс, в който е изработило нещо, което не е било оценено като за първа награда, задължително споделете на детето личната си оценка. Кажете му също, че ваши приятели са харесали това, което е направило. По възможност нека това са хора, които детето познава, има респект от тях и цени мнението им. Може да подарите направеното на приятел или да го предложите на благотворителен търг. Може да предложите на детето и вие самите да купите това, което е направило, за да го занесете в офиса си. То със сигурност ще бъде поласкано от това мнение.
Освен радости, децата трябва да изживяват и своите разочарования, независимо дали става дума за ниска оценка в училище или изгубено състезание по волейбол. Но нека във всеки такъв силен емоционален момент детето усеща майчината подкрепа.
