Скоро присъствах на първото тържество на дъщеря си в яслата. Нетърпението да я видя да рецитира четириредовото си стихче пред други хора и да я слушам как пее песнички, заедно с другите деца, беше по-голямо от това, с което си чакам заплата в края намесеца. Сутринта й изгладих прилежно новата синя рокля с коте и зайче, за да стимулирам желанието й да ходи на ясла и да придам малко по-празничен оттенък на иначе обикновения вторник. Обича да се фръцка с поли и рокли със същото желание, с което гледа червеите, които излизат след дъжд по поляните. Със зареден за снимки телефон и с очи, отворени на четири, влязох в стаята, в която малкото диване прекарва времето си от 8:00 до 16:00 часа през седмицата.

Прилежно седящите на малки столчета деца за миг се разжужаха. Дойде ли мама, послушното дете, което се храни само и заспива за секунда в яслата, започва да мрънка, да хленчи, да бърбори, да се тръшка и да дърпа родителското тяло, за да види "моята приятелка Мими" и "специалното ми легло" едновременно. Все едно съм попаднала в кошер! Слава богу, първите звуци на акордеона и изнесеният глас на учителката действа на децата-пчелички като лампата на кучето на Павлов. Те утихват и след малко запяват кое навреме, кое със закъснение "Милаааа мояяяя мааааамооо...."

По средата на тържеството с лека почуда установявам, че в съзнанието ми е узряла следната мисъл - малки са, но вече имат оформени идентичности.

Малките кипрички
Майките им идват 20 минути преди началото на тържеството, за да ги преоблекат в официални, пищни, дантелени рокли. Обикновено роклите са по-големи от децата, особено в долната си част. За баланс им слагат също така големи диадеми - със златни корони или с панделки. Сплитат косите им на плитки, при които аз бих си оплела ръцете на възел. Малките кипри не тичат и не се бутат с останалите деца. Те сядат внимателно на столчетата, за да не образуват гънки по кринолините си. Сигурна съм, че в телефоните на майките им има селфита, в които и двете са направили муцуни тип кокошо дупе.

Лейтенантите
Това са нахаканите хлапета, чиито гласове се чуват най-силно в общия хор. Те се включват в почти всяка групичка, която казва стихче. Оправни са. Раздават команди. Всички им знаят имената, макар не всички да са им приятели. Обикновено са с червени бузи, защото хапват от всичко, по много. Майките им са същите нахилени добродушки.

Не съм от тук и съм за малко
На тази групичка изобщо не им пука, че има тържество и че учителките се пънат да надвикат 20 деца и 20 родители. Те решават, че сега е най-подходящият момент да гледат през прозореца, да си пъхат носа в пантофите, да се въргалят по пода в посока по часовниковата стрелка, да лепят сополи по краката на столовете или пък да крещят високо "Ака ми се, ака ми се!". Няма сила на света, която да ги убеди да се хванат за ръка с другарчето и да се въртят, припявайки "Балооона се надууува!". Хич не им пука за балона, нито за това дали този, който го надува, е със здрави бели дробове. Майките им хвърлят едно око на мястото на което дребните лепят сополите, с другото проверяват дали е време да тръгват. Просто защото и те са за малко.

Маугли
Те са абсолютните дивачета. Дори в празничната сутрин не са разрешили на майките си да им срешат косите и на тила имат нещо, което прилича много повече на гнездо, отколкото на коса. Облечени са с широко памучно долнище и блузка без картинка. Знаят стихчетата и на останалите деца, знаят и всички песнички, но могат лесно да ви заблудят в обратното. Просто предпочитат да скачат по леглата, вместо да седят в права редичка. И те, и майките им харесват повече комфорта на босите крака, отколкото стегнатите бели чорапогащници с цветя и брокатени нишки. Обикновено и самите майки са с дънки, маратонки и дебели якета, напук на всякакъв шик и елегантност. Нямат фондьотен и огледало в чантата си, но винаги могат да извадят отварачка за бира.

Циндил-Пиндил
Тези са сборна група. Като групите, които правят през лятото в яслата, когато няма много деца. Срамежливковци, на които изведнъж нещо им докривява и от кротки и усмихнати деца за миг се превръщат в сополиви, рошави, зачервени ревльовци. Притесняват се от тълпата и се опитват да се скрият в скута на майките си, колкото се може по-далече и по-дълбоко, някъде зад единствения останал след бръсненето на интимната зона косъм. Или пък плачат просто ей така... Заради много неща - защото нямат блестяща рокля, защото не сте им купили кукла, защото не сте донесли цвете, което да подарят на госпожата, защото има тържество, а всъщност си е обикновен вторник.