Историята е една от разказаните във Фейсбук страницата на фотопроекта Humans of New Yorк. С хаштаг #quarantinestories се споделят отрязъци от живота на хората, впечатляващи с позитивизма и силата си.
"Станах майка, без изобщо да правя секс. Бях на шестнайсет. Сестра ми е по-голяма от мен и живееше доста безразсъдно. Когато разбрахме, че е бременна, вече беше в третия месец. Бебето се роди недоносено - така че нямахме никакво време за подготовка. След раждането сестра ми се върна към живота на улицата и всички грижи паднаха върху мен.
Станах майка - хранех го, сменях му памперсите, будех се през нощта, заради него. Майка ми помагаше в началото, но скоро получи удар и не можеше да движи дясната половина на тялото си. Лекарят ни каза, че няма да може да се грижи за детето повече. Така Айдън стана изцяло моя грижа. Тогава бях на 17 години.
Грижех се за него, но и за майка ми. Пазех това в тайна. Не казах на треньора си по тенис защо трябва да напусна отбора. Не казах на приятелите си защо не мога да си взема ваканции, или да ходя на партита, или да отида в колеж. Не исках да ме съдят. Започнах да работя на четири места. Избутах всички собствени чувства в дъното на съзнанието си, само за да съм сигурна, че със сина ми всичко ще е наред.
Не можех дори да скърбя, когато майка ми почина. Трябваше да мисля за детето. Трябваше да се уверя, че той е добре.
Оттогава сме само двамата. Ейдън и аз пораснахме заедно. Той е страхотно дете!"
Уважава хората. Задържа вратата, когато някой влиза или излиза. Помага на хората да носят покупките си. Умее да се концентрира и да дава 100% от себе си, също като майка си.
