Да не ви прозвучи като оплакване
и с молба да не го възприемете пък като хвалба, малък Мишо за броени дни се превърна в истинска фурия!
Почти целодневно даваме дежурства, за да бъдем на нивото на малкия суператлет
При това изявите му са не само в областта на леката атлетика, но и на футбола! Хванат вече само за една ръчичка, неуморимият бегач с неспирно топуркане подритва футболната топка, търкаляща се пред крачетата му и с гърлена жизнерадост подтичва подире й за поредния победоносен шут.
Всички останали от отбора сме задъхани,
изпотени, нооо Мишо продължава с неизчерпаема енергия. Дори и таткото, който заслужено носи титлата майстор на спорта, не може да се мери и по ентусиазъм, и по издържливост с пъргавото човече, неуморимо припкащо в краката му.
Оказва се обаче, че единствено дядото
като най-запален успява да издържи на темпото. Останалите един по един окапват и бързат да предадат щафетата.
Такава е атмосферата вкъщи –
витае спортно настроение и състезателен дух. Въздействието на малкия бъдещ олимпиец над всички ни е тонизиращо и енергизиращо, а за някои (както вече загатнах) – дори подмладяващо! ;)
