Съвсем наскоро, пиейки кафето си и слушайки сутрешния блок на едно местно радио, чух следната новина: „Британски педагози и училищни експерти призовават за разделянето на децата от най-добрите им приятели.” Основната идея на тази нова политика се базирала на предотвратяването на травмата от раздялата, която била неминуема, имайки в предвид ранната възраст на децата. Впоследствие заваляха обаждания в радиото и оттам поеха една забавна инициатива, резултатът от която е показателен за ненужността и дори опасността, която крие тази нова училищна политика. От радиото започнаха да издирват и събират най-добри приятели от началното училище, които в днешно време са вече на зряла възраст и дори пенсионери, да изравят спомени, да уговарят срещи и т.н. Изводът с две думи, е че тези ранни приятелства не са довели до крах в детската психика, ами напротив: създали са една стабилна основа, един първи спомен за връзка с някой близък по душа. И така, реших и аз да покритикувам тези британски педагози, описвайки кратичко етапите и видовете връзки, които се формират по време на растежа на детето.

За да се впише индивидът в обществото е необходимо да се осъществи адекватна социализация. Ние, хората сме социални животни, а това значи, че не можем да живеем един без друг, че сме зависими от групата. Обществото ни е една сложна система, съставена от елементи, свързани помежду си и това може да бъде видяно и в най-простия пример: ако шофьорите в градския транспорт стачкуват, пътниците ще закъснеят или няма да могат да отидат на работа, което от своя страна ще засегне клиентите на фирмите и т.н. Тази свързаност между хората е приложима не само в материален, но и в емоционален план: изграждаме връзки, завързваме приятелства, изживяваме любов и разочарования. Децата, а и всички ние, през целия ни живот, еволюираме в емоционален и психологичен план, но тази еволюция е възможна само ако сме дали предишната крачка. За да се качим на следващото стъпало, първо трябва да сме сигурни, че сме здраво стъпили на предното.

Много хора правят грешката да смятат, че развитието като цяло (психологическо, емоционално, физическо…) е резултат само от натрупания положителен опит. В действителност грешките и отрицателните преживявания също са жизненоважни за развитието. Но тук идва уловката: за да се превърне отрицателното в положително, детето трябва да бъде оставено да изживее моментите на вътрешен дуел, а ролята на референтните тела като родители, учители и приятели, е да съблюдават правилното протичане на процеса и да подкрепят, а не да насилват или прекъсват детето в неговия емоционален растеж. Само така, чрез постоянно взаимодействие с околните, чрез разочарования и успехи, детето ще се социализира правилно, ще научи правилата и нормите на функциониране на обществото.

Ограниченост, разнообразие, безразборност. По време на развитието си детето установява множество връзки с различни хора. Всяка една от тях е уникална и има своята функция и важност за детето. Първите връзки се установяват с родителите, като в началото те се основават на физическата зависимост и нужда от храна, топлина и дом, а по-късно се появява и емоционалният елемент. С времето детето разширява кръга си от връзки, както в семейството, така и извън него: учители, приятели, роднини, познати. Всяка една нова връзка и всяка раздяла са израз на емоционален растеж. По този начин детето извършва подбор на обкръжението си, търси съмишленици, отхвърля несъвместимите характери и интереси. Не всички връзки са еднакво силни и важни, но всички изиграват някаква роля в изграждането на идентичността на детето. С всеки нов човек в живота си, то ще добавя нова роля към същността си: аз съм дъщеря с майка си, ученичка с учителката си, близка приятелка със съседката, позната с продавачката в магазина и т.н.

Всеки един родител знае колко е трудно да се контролират всички познанства, които установяват децата им, а това е важно за безопасността им. Именно затова са важни отношенията родител - дете, които трябва да се основават на доверието, диалога и чувството за сигурност, както и наученото от предишните връзки и подбора, правен от детето. Родителите не трябва да се поддават на изкушението да се превръщат в свръх закрилници, а да дават на децата си свободата да избират, осигурявайки им стабилни основи и подкрепа в процеса на подбор.

С растежа и развитието на човек връзките се изменят по количество и качество. По този начин с „обиграването” на човек в избирането и установяването на познанства и връзки, те стават по редки, но по-качествени и стабилни, а некачествените такива се засичат и прекратяват по-бързо и с цената на по-малко вътрешни дуели. И така, както в много други аспекти от живота, и тук трябва да се търси баланса между ограничеността и безразборността, а това се постига чрез изграждането на връзки и преживяването на раздели от ранно детство.

Автор: Павлина Цонева
Магистър по Социална политика
Докторант по Социология
 

Материалът е предоставен от mamatatkoiaz.bg