Родена на тротоара: Едит Пиаф
Една декемврийска нощ самотният фенер на парижката улица „Белвил” 72 става най-светлият акушер в историята. Под него, току на тротоара, се ражда Едит Жиована Гасион. Майка й не успява да стигне до болницата, а баща й съумява да подсигури единствено полицейска пелерина от близкия участък – върху нея именно се ражда Врабчето.
Снимката е от биографичната книга „Едит Пиаф”, на Симон Берто
Наречена е Едит по името на Едит Клавел, фамозна английска шпионка, разстреляна само няколко дни преди това. „С това име няма да остане незабелязана”, убедена е майка й, бедна артистка, родена в цирка. За известно време бебето Едит живее с несретната си баба, която твърдо вярва, че „алкохолът убива глистите и крепи”, затова й слага по няколко капки червено вино в биберона. Още в невръстна възраст Врабчето започва да обикаля Париж с баща си – Гасион, който е „тротоарен артист”.
Тя трябва да пее, докато той разстила килимчето си на улицата и изпълнява акробатични номера. Един ден обаче тя се разболява, а баща й се вижда принуден да я остави на нечии грижи. Едит се оказва в публичен дом в Берне, Нормандия. Всъщност тя пази мили спомени от това място, защото момичетата там я обичат и глезят. Запомнила е как й пеят: „Наричаха я лястовичка. Тя/беше бедно дете на любовта...” Малко след като заживява при тях, проститутките откриват, че детето я сляпо. По-късно Едит проглежда, но именно в този тъмен период тя се сродява със звуците и възприема света главно посредством тях. Когато става на 14, открива сестра си (от друга майка) – Симон Берто. Заедно с нея те се превръщат в истински улични музиканти (по онова време пеенето по тротоарите е с ранг на професия, само трийсетина души в цял Париж са наистина уважавани, останалите носят клеймото „аматьори”). „Винаги аз изпълнявах първите няколко песни, защото Едит трудно запяваше сутрин”, разказва сестра й – „Трябваше да пие кафе и да си направи гаргара, за което ни бяха нужни 10 франка. Аз изкарвах тези 10 франка, а после всичко се подреждаше. Тя можеше да пее с цяло гърло ден и нощ. Пееше така силно, че заглушаваше уличния шум от клаксоните. И... Едит никога не протягаше ръка. Това бе моя работа. ” Симон разказва, че сестра й никога нямала пукнато су в чантата – „изхарчвали всичко до дупка”, но пък Едит все повтаряла, че един ден ще бъдат много богати...
Мълчаливкото: Сент Ван Гог
Винсент на 13 години, снимката е от книгата „Животът на Ван Гог”, автор: Анри Перюшо
Любимото занимание на малкия Сент е да сплита вълнени цветни конци и да съзерцава контрастите или хармонията между цветовете. Роден в строго семейство на пастор, той е най-мълчаливият сред шестимата си братя и сестри. Винаги предпочита да е сам и не участва в игрите на останалите. Скита из полето, събира цветя, изучава растенията, често се надвесва над речните води, за да наблюдава подводните обитатели. Обича да търси гнезда в гората. Скришом моделира слончета от глина, но когато някой го зърне, винаги бърза да смачка сътвореното. Отначало рисува рядко, но после в училище започва да прави малки пейзажи и да ги подарява на съучениците си. Често рисува цветя.
Писмо на Винсент до братчето му Тео. Снимката е от книгата „Животът на Ван Гог”, автор: Анри Перюшо
По-малкият му брат Тео разказва, че насред скучното ежедневие Сент успявал да съживи всичко с думи – когато разказвал за растенията или за гората, в съзнанието на Тео те внезапно придобивали съвсем жив и плътен образ. Родителите на Винсент се притесняват, защото е като „вулкан, в недрата на който се чува неуловим ромон” – младежът трудно контролира емоциите си, често избухва, заядлив и труден е. Затова, щом навършва 16, баща му решава да го приобщи към професията на чичо му, също на име Винсент, известен по онова време търговец на картини. Работата увлича малкия Сент много – той помни всяка гравюра и картина в магазина и е наистина сръчен в опаковането им. Полека лека мълчаливото дете проговаря езика на картините...
Сънуващият: Тим Бъртън
Кадър от филма “Vincent” на Тим Бъртън, източник: Youtube
„Баба ми е разказвала, че като малък целта ми винаги е била да избягам. Още докато съм лазел, очите ми неотлъчно са търсели полуотворена врата, през която да се шмугна нанякъде. И после си останах такъв – ако някой тръгнеше за някъде, винаги исках да отида с него.” Този импулс да избяга в други светове и до днес е типична черта на Тим Бъртън. Неговите любимци от детството са Доктор Сойс и Роалд Дал, мрачните светове на Едгар Алън По и филми като Годзила. Дебютната му снимачна площадка е градината на семейната им къща, Тим е само на 13, когато заснема първото си филмче – „Островът на доктор Агор”. Училището не го вълнува много – прекарва времето си в рисуване и гледане на филми. Казва, че е бил много интровертен, депресивен младеж. Най-интересната страст на Бъртън от детството му обаче си остава сънуването. „Имах много силен импулс към това. С нетърпение чаках да заспя. Освен това ужасно ме вълнуваше да си говоря с хора, които обичат да спят. Просто ме успокояваше да чуя, че някой, също като мен, обича да спи." „Като дете Тим никога не се е чувствал дете, a сега пък не се чувства възрастен. Нищо, важното е, че скоро ще можем да гледаме най-новото му творение за възрастни и деца – Frankenweenie.
Следва продължение...
