Две слънчеви личица. Два характера. Две напълно различни вселени. Двойна доза безмерна любов. А хубавото наспиване засега се отлага. Заслужава си! Личи си по нейната сияйна усмивка. С удвоена сила щастието връхлетя Ева Веселинова, която днес се чувства сякаш цял живот е била майка на близнаците Стефания и Борис. В интервю за Ladyzone.bg харизматичната журналистка призна, че децата безспорно са я променили и са я накарали да забави темпото, защото всичко може да почака, а всеки миг с тях е безценен.
Как се справяте с две слънца едновременно?
Перфектно! Не знам дали някога съм била по-добре. Изключително щастлива съм, а през последната седмица-две дори успявам да спя по цели 4-5 часа в денонощието, което си е постижение с две бебчета. Малките ми слънчица са просто фантастични. Успявам да се справям, но и таткото много помага. Няма нещо, което да не прави и често ме отменя.
Близнаците винаги се възприемат като голяма благословия, но и като голямо изпитание и приключение. За вас какво е?
За мен са всичко от изброеното. На първо място са истинска благословия. Няма по-голяма радост от малките им крачета, усмивките, аромата, ръчичките им и любопитните им очички. Всеки ден с тях е различен и интересен. Разбира се, не е никак лесно, което го прави огромно приключение. Вярвам, че на всеки човек му се дава толкова, колкото може да понесе. На мен се е паднала тази чест и отговорност, затова няма да се оплаквам. Ако кажа, че има само хубави моменти, ще излъжа. Но си заслужава всяка умора, стрес и саможертва. Не си представям живота, ако някое от двете ми слънчица липсваше.
Успя ли да ви изненада с нещо майчинството?
Всички сме чували колко голямо щастие е майчинството, но докато не го изпиташ, не можеш да разбереш. Децата всеки ден ме изненадват с нещо. Аз самата всеки ден изненадвам себе си! Най-голяма изненада за мен беше усещането, че цял живот съм правила това. Очаквах да ми е по-трудно, да има някаква лека депресия, заради огромната промяна, която внасят в живота две деца. Но нищо от това не се случи. Напротив! Едва ли някога съм била по-спокойна. И по-уморена, разбира се.
Какви бебчета са Борис и Стефания? Какъв характер проявяват?
Много са различни! Мога да кажа, че нямат нищо общо. Като цяло и двамата са спокойни бебета. Изключвам коликите и това, че постоянно са гладни (усмихва се).
Стефи е по-тежък характер. Отсега се заявява и държи винаги да става така, както тя иска. Отказва всякакви залъгалки и постоянно иска да бъде в ръцете на мама или тати. Боби е по-благ и склонен да се залъгва с биберон, песен или електрическа люлка.
Стефания също така е много хитра и винаги успява да постигне своето. А Борис има най-любопитния поглед на света. Постоянно оглежда и разучава нещо.
Стефи се смее постоянно, а Боби все мръщи вежди и гледа сериозно. Като истински мъж. Напоследък и той започна да се смее много, но сериозното изражение си остава негова запазена марка.
Абе, големи сладури са! Могат да накарат всеки да се разтопи от сладост.
Съветите на кого слушате най-вече относно отглеждането им? Или се доверявате на интуицията си?
Признавам си, че не слушам съвети особено много. Всяко дете е различно и начинът, по който се отглежда трябва да е такъв. Доверявам се на интуицията си и на книгите, които изчетох по време на бременността. Понякога имам чувството, че цял живот това съм правила. Давам си сметка, че нося огромна отговорност и се старая да давам всичко от себе си. Но най-вече се старая да им давам цялата си любов и да им го показвам всеки ден.
Кой ви помага най-много?
Таткото и бабите. Всички са на седмото небе от щастие. Майка беше няколко седмици тук плътно до нас, за да успея да се климатизирам. Тя много помогна, за да мога да се насладя пълноценно на първите два месеца с близнаците.
Кой бе най-трудният етап за вас – бременност, раждане, будуване, кърмене...? И кой бе най-вълшебният?
Всички тези етапи са трудни и в същото време вълшебни. Майка не се става лесно!
На моменти бременността беше много трудна. Възстановяването след раждането също не е леко. После идва будуването, което направо те довършва. А кърменето си е доста болезнено. Но това е само едната страна на монетата. В същото време бременността е най-вълшебният момент. Да растат в теб две човечета и да усещаш сърчицата им, ритниците и топлината всеки ден е истинска магия. А чувството по време на раждането е неописуемо с думи. Когато изваждат детето и ти го подават, за да го видиш, сърцето ти се изпълва с най-голямата любов на земята и си остава така завинаги. Кърменето пък си е най-силната връзка, която можеш да изградиш с детето си. Не съм очаквала да го кажа някога, но обичам да ги кърмя и да виждам какво спокойствие е това за тях.
Когато изваждат детето и ти го подават, за да го видиш, сърцето ти се изпълва с най-голямата любов на земята и си остава така завинаги.
Какво почувствахте, когато ги прегърнахте за първи път?
Цялост, топлина, пълнота, безвремие, Вселена... Трудно мога да го опиша. Не мога да облека това чувство в думи!
Изпитах и страх. От мен зависят тези два живота и винаги ще разчитат на мен. Това е огромна отговорност. Дано да се справя!
Кой мит относно близнаците според вас е пълен абсурд?
За мен е пълен абсурд митът, че близнаците си приличат. Коренно различни са във всичко! Може би имат по-силна връзка помежду си, но още не съм я усетила. Друг мит е, че можеш да ги гледаш едновременно. Всеки си има свой собствен режим и предпочитания. Първо се занимаваш с едното – памперс, тоалет, храна, преспиване и чак тогава с другото същите неща. Това са си две отделни деца и всяко си иска своето.
Имаше ли нещо относно майчинството, за което от личен опит разбрахте, че е съвсем различно от това, за което са ви предупреждавали?
Не са ме предупреждавали за много неща. Освен, че трябва да забравя за съня в близките месеци и то си е точно така.
Открихте ли вече своята суперсила като майка?
Не мога да кажа в кое съм добра и в кое не. Но мога да гарантирам, че давам най-доброто, на което съм способна и то с цялата си любов.
За да бъде добър родител, трябва ли жената да е перфектна във всичко, или просто трябва да е себе си?
Според мен, за да бъде добър родител, майката трябва да се вслушва в детето си. Без да се интересува какво казват другите. Правилно е това, което майката усеща, защото то е продиктувано от бебчето. Не е случаен изразът: "Много баби, хилаво бебе".
И в никакъв случай не смятам, че жената трябва да е перфектна във всичко! Перфектни хора няма. И въпреки че майките са супергерои, те никак не са перфектни и не е нужно да се стремим към това. Най-важното е децата да са нахранени, със сменени пелени и обичани. Всичко друго може да почака!
Промениха ли ви бебчетата по някакъв начин? На какво се учите всеки ден покрай тях?
Да, промениха ме. Приоритетите ми вече са съвсем различни. Но най-важното, което се случи, е, че забавих темпото. Не живея на бързи обороти както преди и се наслаждавам на всеки миг. Децата ме научиха, че всичко може да почака, защото щастието е с тях – тук и сега. Станах и много по-спокоен човек.
С какво са свързани най-големите ви страхове като майка?
С болести. Моля се само да са здрави и ние с баща им да сме, за да им се радваме и да ги отгледаме.
Остава ли ви време за вас самата?
Не, не ми остава никакво време. Освен да се грижа за бебчетата, успявам и да поработвам по различни рекламни кампании. Но става бавно и трудно. Ето, вие знаете колко време отне, за да отговоря на въпросите и да направим това интервю. С две деца е изключително трудно да бъдеш пълноценен човек!
Кои са най-ценните житейски уроци, на които искате да научите децата си?
Искам да ги науча на доброта и смирение. Да бъдат стойностни хора! Да ценят живота и всички около себе си. Друго не ми е важно. Нека само са здрави, а да стават каквито пожелаят. Но да са добри хора!
Понякога вечер стоя, гледам ги как спинкат и се чудя как пораснаха в мен, родих ги и сега стават истински човечета. Голямо вълшебство е това!
Сега зависят изцяло от мен и аз ще дам всичко от себе си, за да им покажа света от най-красивата му страна. Ще им покажа всичко, което мога и знам. Така един ден те ще имат между какво да избират и сами ще решат какви искат да бъдат!
