Ухото има три части – външно, средно и вътрешно ухо. Външното ухо включва външният слухов канал от изхода на ухото до тъпанчето. Средното ухо включва костите (най-малките кости в организма) и нервите на ухото. Възпалението на ухото се нарича отит. Според това, коя част е засегната той може да бъде външен, среден или вътрешен.
Как да разберем, че има проблем?
Кучо се чеше неистово по ухото/ушите. Търка главата в пода, скимти, не позволява да го докоснете. Ушната раковина е силно зачервена и понякога дори леко отекла. Ако възпалението е силно и тежко ще усетите и неприятен мирис.
Проблемите с вътрешното пък често имат нервна симптоматика и водят до проблеми с равновесието.
Ушната кал
Нормално е да се образува ушна кал в малки количества. Както и при нас, хората, тя си има определена роля. Образува се от видоизменени потни жлези, разположени в епителния слой на външния слухов канал. Ушната кал съдържа вещества, имащи защитно действие спрямо бактерии, а също така предпазва ухото от външни въздействия. Нормално ушната кал се образува в малко количество, което е достатъчно да извършва горепосочените функции. Също така, това количество се самоизчиства само, но само ако ушите са здрави.
Когато ушната кал не може да се самоизчисти тя се натрупва, което е предпоставка за развитие на инфекция. Разбира се не само това е причина за ушните заболявания.
Породите кучета, които са с клепнали уши (кокер шпаньол, дакел, сетер) по-често страдат от ушни инфекции. При тях самоизчистването на ушната кал е по-трудно. Иначе казано, ушите им не се „проветряват”. Породите шар-пей и мопс пък имат тесни и криви ушни канали, което също възпрепятства отчистването. Болонките и йоркширските териери „страдат” от прекомерен растеж на фини косъмчета във външния слухов ход, които запушват ухото.
Заболяванията на ушите не бива да се подценяват. На пръв поглед изглеждат като дребен проблем, но могат да създадат големи ядове – хроничен отит, глухота и дори мозъчни проблеми. През лятото враг номер едно на ушите са т.нар осили. Това са остри треви, за жалост виреещи буйно по градинки, паркове и междублокови пространства. Те са „устроени” така, че много лесно попадат в ухото. Навлизат навътре и причиняват болка и дискомфорт. Кучето ще тръска главата непрекъснато. За да бъде изваден, се налага любимецът ви да се упои. За изваждането на противното растение се използва специален апарат наречен отоскоп и дълга пинцета. Опасно е да се работи без животинчето да е упоено, ако чуждото тяло е навлязло твърде навътре. Едно подскачане от негова страна може да му коства тъпанчето.... Заседи ли се прекалено дълго осилът в ухото, той неминуемо ще предизвика тежка инфекция.
Ушите страдат от бактериални, гъбични и паразитни инвазии. За да се различи какъв е причинетелят, е необходимо ветеринарен лекар да направи изследвания. Секретът при различните заболявания е характерен. При бактериална инфекция той е с тъмно жълто-кафяв, понякога дори зеленикав цвят и има типична миризма - на гной. При гъбична инфекция цветът е ярко жълто-оранжев с много остра миризма, а когато причинител на ушното страдание са паразити (крастни кърлежчета) секретът е сух и наподобява пепел. Често, особено, ако нещата са хронични и занемарени, инфекцията е смесена, затова и секретът е различен, от тези, които ви описах.
Не са редки случаите, когато кучето се къпе в някой водоем, след няколко дни да получи възпаление на ухото. Попадналата вода се задържа в ухото и създава чудесна среда за развитие на инфекция. Когато къпете любимеца си в домашни условия, ви съвествам да поставяте памучни тампони в ухото. После обаче не забравяйте да ги махнете....
По-редки причини за ушни старадния са полипите и туморните образувания в ухото.
Как да поддържаме ушите
За пореден път ще спомена клишето, че на пазара има море от препарати, предназначени точно за тази цел. Те са разработени на основата на олеозните разтвори. Съдържат още дезинфектанти и вещества, успокояващи ушния канал. Имат свойството да втечнят ушната кал. Накапвайки от лосиона в ухото (шишенцето е снабдено с удобен наконечник) кучето инстинктивно започва да тръска глава. По този начин голяма част от ушната кал излиза на повърноста на ухото и вие лесно можете да я почистите (обирате излязлата ушна кал с марля или памуче). Не се притеснявайте да използвате клечки за уши. Няма опасност да спукате тъпанчето на кучето! То е твърде навътре и под такъв ъгъл, че трябва да сте Худини, за да успеете да го достигнете. Почиствайте внимателно с леки и въртеливи движения. Започнете от гънките по ушната раковина.
Създайте навик и почиствайте ушите минимум един път в седмицата. Ако положението е трагично и кучето ви не позволява по никакъв начин да правите това, използвайте лосиона, след което с марличка обирайте това, което виждате. Ако и така не става, ще се наложи да ходите по често при ветеринарния лекар.
