Тя е Боряна Хайнрихс, на 26 години, специалист счетоводство и контрол. Майка е на Петър (2 г.)
Вече даже не си спомням кога родих, струва ми се, че винаги съм имала дете. Тези 750 дни майчинство за мен бяха точно като в университета – нямаше ден, в който да не науча нещо ново или да преживея нещо вълнуващо. За разлика от универститета, нямаше ден, в който да не се разсмея, разплача или да се смея през сълзи, или да плача усмихната. И ден 751, че и 1051 сигурно ще изглеждат така. Не преставам да се изненадвам и да се уча ежедневно – на търпение, толерантност, обич, отдаденост, самообладание, постоянство, сдържаност, стремеж.
Работата много ми липсваше през цялото време. След майчинството и след като се преместихме в Германия, започнах нова работа. Беше меко казано лудо! Не си спомням първия си работен ден, защото бях много стресирана. Въобще не знаех къде се намирам!
Не мога да кажа, че съм се чувствала пренабрегната, защото още в първия работен ден бях посрещната от ръководството с бутилка шампанско в... 9 ЧАСА СУТРИНТА. Може би затова и не си спомням.
Ако си седя вкъщи, ставам с Петър – обикновено той решава да стане в 6 часа! Една от първите му думи беше „ам“. Сами може да се досетите, че правя закуска рошава, по пижама и в не особено адекватно състояние. След закуската си играем вкъщи, докато не стане прилично време за детската площадка. Ходя на пазар и готвя.
Господи, готвя по цял ден!
Това е доста трудна част за мен, тъй като нямам особено богато въображение и ми се струва цяла вечност. Слагам Петър да спи и се започва чистене, подреждане, пускане на перални, гладене, висене във Фейсбук и отново готвене. След обяд процедурата с излизането се повтаря. Самото излизане не е никакъв проблем – проблемът е в подготовката.
С нетърпение чакам да си дойде съпругът ми Бьорн, за да мога да го натоваря с моите задължения и да му изнеса лекция за това колко ми е трудно.
Вечерта минава по-спокойно, защото Бьорн поема щафетата и аз мога най-накрая да релаксирам, събирайки прането и гладейки, докато гледам някой филм. Ако съм на работа, ставам в 5:30 – следва къпане, гримиране, обличане и задръстване.
Обикновено съм първа в офиса и танцувам, докато си правя кафе.
Както и да е, едно бързо кафеправене и сядам на бюрото. Тук, където живея, се работи много . Успявам да вдигна глава едва към 14:00-14:30 часа, за да обядвам или да сляза до фитнеса за кратко. Тръгвам си в 17:00 от работа, за да взема Петър от яслата /сутрин го води баща му/. Между другото спирам за кратък пазар някъде по пътя, или след като взема Петър, тичам след него в магазина. Прибиране, готвене – заедно с Петър – колкото аз не обичам да готвя, толкова той обича да ме гледа. Хапваме си, играем си и го слагам да спи. Тогава имам време за себе си.
Завръщането на работа за мен беше нечовешко!
Колкото и да съм стресирана, аз обичам да ходя на работа, след работа обичам да се прибирам вкъщи, обичам Петър, обичам баща му, обичам и уикендите, и почивките... Всъщност, след като се върнах на работа, разбрах колко е важно семейството и колко много съм се променила, откакто съм станала майка.
След раждането на детето много неща се променят – и нагласата и приоритетите, че и работоспособността и концентрацията. Голяма част от майките се чувстват виновни, че оставят рожбите си в чужди ръце и не прекарват толкова много време с тях. Това за мен е обаче нормалното развитие на нещата. Дечко започва да опознава нови места и хора, и аз така. Човек трябва да приеме предизвикателствата и да се справя с тях, защото предстоят не малко.
Твоят съвет към майките, на които предстои да се върнат на работа:
Обичайте децата си, обичайте работата си, обичайте себе си, защото без обич и отдаденост се живее трудно.
