Какво трябва за знае всеки родител?

С наближаването на третата годинка на детето им, много родители започват да се тревожат от факта, че то все още не произнася думите достатъчно правилно или ясно. Всъщност, въпросът е: дали има място за безпокойство, особено ако тази тенденция продължи и след третата година на мъничето.

Когато прохождат, малките човечета често стъпват на пръсти, препъват се и падат. Същото, с още по-пълна сила, важи и за процеса на проговарянето. Често 2-3 годишното дете, особено ако е развълнувано, повтаря думи или фрази. То бърза да каже много неща, а това не му се удава. Причината е, че на тази възраст говорният апарат не функционира съвършено поради незавършено неврологично съзряване. Белите дробове не поемат все още достатъчно въздух , който да стигне на детето, за да изкаже всичко, което му е на ума, на един дъх. Вълнението, претоварването с много впечатления и информация в голяма степен разстройват неусъвършенстваната все още реч. Подложено на постоянно свръхемоционално натоварване, детето категорично може да забави своето словесно развитие, а в най-лошия случай – да започне да заеква.

Речта е огледало на емоциите

Подобни състояния имат особено негативно влияние върху свръхчувствителните и впечатлителни деца. Не случайно американският учен Готлебер определя речта като "огледало на емоциите". Всички знаем за израза: "Загубих си  и ума, и дума". Запъванията и повторенията са така чести при малките деца – 4-5%. При много от тях те преминават след постигането на плавен и гладък начин на говорене, което става възможно едва към 4-годишна възраст. Специалистите наричат такова преходно нарушение – заекване на развитието. Спорен е дори въпросът дали трябва да се използва именно този термин за най-ранното детство.

Кога можем да говорим за истинско заекване >>