Какво трябва за знае всеки родител?
С наближаването на третата годинка на детето им, много родители започват да се тревожат от факта, че то все още не произнася думите достатъчно правилно или ясно. Всъщност, въпросът е: дали има място за безпокойство, особено ако тази тенденция продължи и след третата година на мъничето.
Когато прохождат, малките човечета често стъпват на пръсти, препъват се и падат. Същото, с още по-пълна сила, важи и за процеса на проговарянето. Често 2-3 годишното дете, особено ако е развълнувано, повтаря думи или фрази. То бърза да каже много неща, а това не му се удава. Причината е, че на тази възраст говорният апарат не функционира съвършено поради незавършено неврологично съзряване. Белите дробове не поемат все още достатъчно въздух , който да стигне на детето, за да изкаже всичко, което му е на ума, на един дъх. Вълнението, претоварването с много впечатления и информация в голяма степен разстройват неусъвършенстваната все още реч. Подложено на постоянно свръхемоционално натоварване, детето категорично може да забави своето словесно развитие, а в най-лошия случай – да започне да заеква.
Речта е огледало на емоциите
Подобни състояния имат особено негативно влияние върху свръхчувствителните и впечатлителни деца. Не случайно американският учен Готлебер определя речта като "огледало на емоциите". Всички знаем за израза: "Загубих си и ума, и дума". Запъванията и повторенията са така чести при малките деца – 4-5%. При много от тях те преминават след постигането на плавен и гладък начин на говорене, което става възможно едва към 4-годишна възраст. Специалистите наричат такова преходно нарушение – заекване на развитието. Спорен е дори въпросът дали трябва да се използва именно този термин за най-ранното детство.
Кога можем да говорим за истинско заекване >>
Кога говорим за истинско заекване
За истинско заекване се говори в случай, когато имаме изявен дефект в изразяването на думите – сричките се повтарят, повтарят се и цели думи и дори фрази.
• Едни деца проговарят нормално, безпроблемно. Но след преживяване на стрес – еднократно или постоянно – те започват да се запъват, да удължават звуци или да повтарят срички. Тези трудности варират – или са много изразени, или има периоди на пълно успокояване. Попадайки в една среда, в която останалите деца се напълно нормални, детето започва да преживява мъчително това си различие.
• Други деца проговарят по-късно от своите връстници. Те не само заекват, но и не произнасят добре звуците. За дълъг период от време те не могат да се изразяват правилно граматически.
• Има случаи, когато налице е наследствено предразположение към заекване, но то не е задължителна причина за неговата поява.
Съвети към родителите >>
