В последно време общуването с Мишо, който само преди 3 месеца, триумфално навлезе в своята 4-та годинка, започна да става все по-забавно и интересно. Оказва се, че сладкодумният всезнайко по невероятен и необясним за мен начин намира отговорите и решенията на въпроси с помощта на думи и изрази, които все повече ме изумяват. Ето ги и тях:

- Мамо, хайде да си разменим местата! Аз ще вляза в твоето тяло, пък ти - в моето. И аз ще стана мама, а мама ще стъне Мишо.
- Защо искаш да си разменим местата? - питам с изумление
- Защото съм много малък. А така ще мога да правя всичко, което ти можеш, а аз не мога.

                                                                                 ~~~

- Хайде, Мишо, време е за сън.
- Не, мамо, ти забрави. Време е за приказка. Първо трябва да ми прочетеш за Пинокио.
- Мишооо, Пинокио е много дълга приказка за разказване. Мама е много уморена. Хайде... за „Дядо вади ряпа”.
- Колко дълга е, мамо, като носа на Пинокио ли е дълга?
- Не, още по-дълга.
- Като брадата на Дядо Коледа ли?
- По-дълга.
- Като моите ръчички, които ще те гушнат и ти ще ми прочетеш Пинокио! /Познайте кой спечели накрая/.

                                                                                 ~~~

- Мамо, виж, ти изгаси лампата и навън небето започна да свети. Какво свети, мамо,  така хубаво?
- Това са звездите, които винаги, когато навън стане тъмно, заблестяват като мънички слънца.
- Като мънички слънца? Ама слънцето нали свети през деня?
- Това са други слънца. Те са мнооого далеч и затова само блестят.
- Много са красиви!
                                                                                 ~~~

- Мишо, стига с тази глупава игра от телефона. Ще те заболят очите.
- Мамо, ти обичаш ли ме?
- Разбира се, че те обичам.
- Ама много ли ме обичаш?
- Много те обичам...
- Ей толкова ли? (разперва ръчички настрани)
- Много, много повече...
- Тогава ще ме оставиш да си довърша играта. И стига. Обещавам! /Той наистина спази обещанието си/.

                                                                                 ~~~

Отивам да го взема от детската градина. Обикновено тази дейност извършват баба му и дядо му. Но този път аз не съм на работа и имам възможност да го изненадам. Мишо изскача от стаята, придружен от своята учителка, вижда ме, втурва се към мен, спира се, поглежда ме и с дяволита усмивка прошепва: „Мамо, затвори си очите!” Затварям ги. Това, което почувствах и видях веднага след това, беше цялото щастие на планетата - една срамежлива целувка върху бузата ми и едно щастливо детско личице.

                                                                                 ~~~

- Мамо, виж колко цветенца има тук. Ще откъсна едно за теб.
- Не, благодаря ти, нека да ги оставим да красят земята.
- Тогава ще ги нарисувам и така ще мога да ти подаря всичките!