На 2 юни традиционно всички отдаваме почит към пламенния поет и революционер Христо Ботев и загиналите за свободата на България с вой на сирени в цялата страна.
Отдал живота си за свободата и независимостта на Майка България, един от безсмъртните синове и една от най-ярките личности в историята на родината, Ботев с гордост зовем национален герой.
С вой на сирени в цялата страна отдаваме почит към паметта на Христо Ботев, Васил Левски и всички загинали за свободата на България, съобщиха от Министерството на вътрешните работи.
На 2 юни в 12:00 часа, в продължение на две минути, с излъчването на акустичния сигнал „Въздушна опасност“ от сирените в цялата страна, ще бъде отдадена всенародна почит към паметта на Христо Ботев, Васил Левски и всички загинали за свободата на България.
При подаването на сигнала всички пешеходци и водачи на пътни превозни средства в населените места в страната следва да преустановят движението си и да останат на място.
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е честван за първи път през 1884 г. във Враца и Пловдив. Официално той се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват Ботеви четници.
Почитаме паметта на Христо Ботев със стихотворението му "До моето първо либе".
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова –
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз – вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!
Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!
Ти имаш глас чуден – млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!
О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума –
приказки за стари времена
и песни за нови теглила!
Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сиротна вдовица
и как теглят без дом дечица!
Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти – ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, – свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни...
Там... там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!
Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея!...
