Днес отбелязваме 139 години от гибелта на великия наш поет и революционер Христо Ботев. Безспорно ботевата лирика и публицистика са оказвали, оказват и винаги ще оказват дълбоко емоционално въздействие върху всеки читател.
В центъра на неговото гениално творчество
е човекът, който извървява сложния път от дома през "тежката чужбина", през болката от носталгията, за да достигне до идеята за единствения изход – страшния, но славен път на борбата.
Човекът у Ботев,
ръководен от стремежа към съхранение на традиции, език и вяра, е и обновител и пропагандатор на нови знания, на нови идеи. Но човекът у Ботев е и още нещо. Той надскача границите на националното, устремен към общочовешката свобода и равноправие.
Личността на Ботев и поезията му
остават в историята и в съзнанието на поколенията неотменни и вечни. "България има нужда от всеки от нас", казва поетът – думи, които и днес отекват в съзнанието ни и звучат удивително актуално.
Борба
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита...
