В миналото хората живеели основно около водните източници – морета и реки. Именно това е една от причините да се възползват от морските дарове – не само като храна, но и за други приложения в бита.
Затова далечните братовчеди на лъжицата са черупките на мидите и раковините.
Латинската дума за лъжица е cochlea, което означава спираловидна черупка на охлюв. Англо-саксонската дума пък е със значение люспа или кора от дърво. Тя показва и какъв е бил основният материал, от който са се правели приборите през 5 и 6 век. Но…да не бързаме толкова.
Мидите са т.нар. природни лъжици – донесени от водата, изровени от дъното на морето. Интересен факт е, че археолозите са намирали реликви лъжици с датировка далеч преди подобни находки на ножове и вилици. В този смисъл, може да се каже, че
лъжиците са били първият прибор, използван за хранене

За да направят черупките още по-удобни, хората започнали да прикрепват към тях дръжки от кости или дърво. Така постепенно се оформила визията на лъжиците, които познаваме и днес. Дълго време след това, дори да се сменял материалът на изработка, тялото на лъжиците напомняло черупка на мида. Така е и до днес.
Открити са много лъжици от времето на Древен Египет, изработени от дърво и слонова кост. Постепенно те се превърнали от средство за хранене в място за изразяване на художествена дейност – чрез резба, гравиране и занаятчийски похвати.
По време на Римската империя се изработвали основно два вида лъжици – с широко и плоско тяло, с дълга и тясна дръжка, и с кръгло и дълбоко тяло. Първият вид (ligula) се използвал за супа и меки храни. Вторият вид (cochleare) - за яйца и морски дарове.
Интересен период е 1400 г., когато се правят много сгъваеми лъжици. По това време е тенденция хората да носят приборите за хранене със себе си.
Наложило се да бъдат измислени модели с такива размери, че да се събират в джоб на дреха
Тялото на лъжицата било широко и дълго почти колкото дръжката, пречупвало се и се сгъвало, така че приборът намалявал своя размер двойно. Именно това е причината за появата и на комбинацията три в едно – вилица, лъжица и клечка за зъби. Всички те били просто накрайници към една масивна дръжка.
През Средновековието лъжиците се изработвали основно от дърво и рог. Приборите, с които се хранели кралските особи обаче, били от злато. Другите заможни семейства използвали сребърни.
Около 14 в. тялото лъжиците запознало да стават все по-тънко. Променили се и материалите на изработка – желязо, калай, месинг. Именно това ги направило по-достъпни и населението масово започнало да се храни с тях.

Дългогодишна практика била, личните прибори да се носят, когато хората отивали на гости. Та дори да посещавали заможни семейства. Кралските семейства разполагали с достатъчно златни и сребърни прибори, но не ги предоставяли за ползване от техните гости.
По времето на Тюдорите и Стюардидите актуален модел били лъжиците с апостоли – 12 лъжички, на чиято дръжка се поставяла фигурка на един от 12-те апостоли. Понякога се прибавяла и 13 лъжичка, наричали я Учителят, чиято фигурка изобразявала Христос.

В градина в Минеаполис пък се намира най-голямата лъжица на света – тя е мост, който носи името Лъжица с череша и е основната атракция в щата.