Теодора-Косара танцува танго от години. Това я вдъхновява да създаде „Танда” – документален филм за четири човешки истории, които тангото е обединило.
Дори и не предполага, че осем месеца след заснемането на филма, който е домашна работа за НАТФИЗ, ще получи имейл от Американската филмова академия. Оказва се, че лентата ѝ е номинирана за т.нар. студентски „Оскар”. Емоцията е неописуема, защото младата режисьорка не е подавала документи за участие. Това са направили нейните преподаватели от университета.
Продукцията е номинирана в категория “Чуждестранен документален филм”. Състезава се с прожекции от Обединеното кралство и Норвегия. През октомври се провежда дългоочакваната церемония по награждаване. „Танда” не печели. С усмивка на лице Теодора-Косара разказа пред екипа ни, че не съжалява, няма и защо:
„Никога не съм мечтала за Холивуд. „Танда” не е филм по вкуса на Холивуд. Това е един силно европейски филм и като визия, и като светоусещане.”
„Танго не е танц на страстта, танго не е червено и черно”
Любовта на Теодора-Косара към тангото прелива и в документалната ѝ продукция. Решава да преплете съдбите на героите си чрез магията на танца. „В тангото присъства меланхолия, носталгия, цял спектър от човешки емоции и за мен беше изумително как те могат да бъдат излъчени от един човек само докато танцува”, казва тя.
Тангото не е само красив фон на нейната лента, то е вплетено в историите на четиримата ѝ герои. Те са възрастна дама, която е хирург. Италианец, който преподава танго. Учител по Дао, който е висок метър и половина, избрал предизвикателството да танцува с жени на високи обувки и незряща девойка, която търси любовта в тангото. Това са хората, чиито съдби най-много са впечатлили младата режисьорка през годините.
Филмът е заснет само за една вечер по време на милонга – социално събиране, на което се танцува танго. „Събрах софийското танго общество и пуснах своите оператори между тях”, разказва Теодора-Косара.
А сега накъде?
Теодора-Косара е убедена, че за в бъдеще иска да се занимава с документално кино. Поставя си за цел да търси една по-различна формула за него.
„Струва ми се, че на документалното кино му липсва естетика. Проектите ми за близкото бъдеще са за документални филми, които обаче ще са разказани в ключа на игралното кино, чисто визуално. Надявам се да успеят да ми се случат”, казва младата режисьорка. Може би следващият от тях този път ще й донесе и "Оскар".
Предстои ѝ последна година в НАТФИЗ, а след това може би магистратура в чужбина. Кой знае. Но едно е сигурно, тангото винаги ще остане в сърцето ѝ. Любовта ѝ към него е огромна, личи си по усмивката, с която говори за него. Оставяме я там където я заварихме – в залата за танго. Танцуваща, творяща, вдъхновяваща.
За студентските Оскари
Студентските награди „Оскар“ са създадени през 1972 г. от Американкста филмова академия. Оттогава досега всяка година студенти от цял свят се състезават за спечелването на престижните награди и парични субсидии в категориите „Анимация“, „Алтернативен/експериментален филм“, „Документален филм“ и „Наративен филм“ Статуетките се раздават в отделни подкатегории за американски и чуждестранни студенти. Отличените в студентските „Оскари“ често са определяни като бъдещето на киноиндустрията.
Историята помни още два български филма, номинирани за студентски „Оскар”. Това са „Първобитна история” (1982 г.) на Вергиния Костадинова и „Консервфилм” (1990 г.) на Златин Радев. Какви са сюжета и историите на лентите, както и кои известни български актьори участват в тях, вижте във видеото.
