Преди няколко дни Стилиян Петров навърши 41 години. В откровено интервю за „Преди обед“ той говори за битката си с рака, за завистта във футбола и за семейството си.
30 март 2012 г. преобърна живота ми. Лекарите знаеха диагнозата с 99% точност, но се надявахме на онзи 1%. С Паулина не сме спали предната нощ.
Диагнозата означаваше съвсем друг начин на живот. Една година и два месеца не можеше да излизам. Заради силните химиотерапии нямах имунна система.
Паулина беше доста разстроена в началото, аз се опитвах да се държа. Имаше моменти, когато съм плакал. Към края исках да откажа лечението. Толкова дълго в болница, далеч от децата. Добре че имах подкрепата на милиони хора по света.
Притеснението дали болестта няма да се върне вероятно ще ме преследва през целия ми живот.
Децата са на 14 и 10 години. Най-много ме дразни, че когато бяха малки, играех футбол. Сега, като напишат името ми, не излизат успехите ми на терена, а за битката ми с рака. Но... такъв е животът.
На Стилиян пъпчето го хвърлих на стадиона на „Селтик“, на дузпата точно. Мислехме, че ще стане нападател, но той е вратар.
И двамата вървят добре във футбола. Стилиян е с много по-голям талант, но малко по-мързелив.
В началото в Глазгоу нямах достатъчно пари. Първите шест месеца трябваше да лъжа Паулина и майка ми, че им трябва виза, защото нямах финансовата възможност да ги посрещна.
Преди дни отбелязахме 16 години брак. Аз искам трето дете, но засега Паулина се дърпа (смее се).
Целия разговор можете да видите тук.
