Професор Тодор Кантарджиев е едно от най-разпознаваемите лица на българската медицина. Публиката го познава като човек, който говори директно и без излишни украси, но той има и друга страна, по-малко позната - на баща, дядо и човек, преминал през трудни изпитания.
Епидемиологът е директният и безкомпромисен глас, който даваше ценни съвети по време на пандемията от COVID-19. Зад професионалния му образ обаче стои човек с чувство за хумор и силна семейна връзка.
„Боже, хубаво, че не станах архитект“, пошегува се той при гостуването си в "Преди обед".
Бърнаут при лекарите
Психическото натоварване и за проф. Кантарджиев, и за младите лекари еважен фактор, но и нещо, което се променя още по време на обучението – в момента, в който се изправят лице в лице с болката и смъртта. Именно тогава идва осъзнаването, че медицината не е просто работа, а призвание, което изисква отдаване и сила.
Още от млад лекар Кантарджиев знаел, че медицината не е просто професия, а съдба. Спомня си как студентите се променят, когато за първи път се сблъскат с реалността:
„Отиваш ли до леглото на болния, виждаш човешката мъка. Тогава виждаш и първата смърт... и това много променя психиката.“
Според него лекарите „изгарят“ (бърнаут), защото дават много повече от професионално знание – дават от себе си. И въпреки че това е тежък процес, той вижда изход: връщането към науката, към мисленето и търсенето на смисъл отвъд ежедневната рутина.
По думите му обществото дълго време не е ценяло достатъчно лекарите, което е довело до изкривявания в системата – както в мотивацията, така и в отношението към пациентите. За него истинският лекар е този, който носи спокойствие, а не страх.
Семейството на проф. Кантарджиев
Извън професията, най-голямата гордост на проф. Кантарджиев е семейството. Синът му също поема по пътя на медицината – естествено продължение на традицията. А най-голямата радост днес е ролята му на дядо. Именно там, далеч от болниците и диагнозите, той намира истинско щастие и смисъл.
Не липсват и трудните теми – загубите и личните изпитания. Кантарджиев говори за тях спокойно, с приемане, без излишна драматичност. Вярата, че близките ни „са с нас“, му дава опора да продължи напред.
18 химиотерапии и 2 трансплантации на костен мозък
Зад публичния образ на Тодор Кантарджиев стои и една тежка лична битка, за която той рядко говори в детайли, но която ясно личи в думите му. През последните години професорът преминава през сериозно хематологично заболяване, изискващо продължително и изключително тежко лечение.
Той преживява десетки курсове химиотерапия. През 2016 г. лечението налага и трансплантация на костен мозък, извършена в чужбина, тъй като по това време процедурата не се прилага у нас. Пътят към възстановяването се оказва дълъг и несигурен, изискващ огромна издръжливост и вяра.
Най-тежкият удар обаче идва в личен план – в периода, в който се бори за живота си, Кантарджиев губи съпругата си. Загуба, която оставя дълбока следа, но и променя начина, по който гледа на живота, хората и времето.
Цялото интервю - вижте в следващото видео.
