По традиция проектът е финансиран изцяло от личните продажби на изкуството на Христо Владимиров Явашев-Кристо (1935-2020) и съпругата му Жан-Клод дьо Гийебон. Те провокират публиката от десетилетия и никога не я оставят безразлична. Определяха своето изкуство като изкуство на мига и приживе се бяха посветили да сбъдват артистичните си мечти.

Във френската столица беше Георги Тошев, който е подготвил поредица, в която ще разкаже за наследството на Кристо и Жан-Клод. Тази събота Париж ще посрещне почитатели на изкуството им от цял свят. Това е един от най-смелите проекти на Кристо, чиято реализация не успя да доживее.

Една мечта на Кристо и Жан-Клод се сбъдва, един от знаковите монументи на френската държава ще осъмне, покрит със специален плат от 25 хиляди квадратни метра сребърно-синя тъкан. Три екипа работят в момента денонощно под ръководството на Владимир Явашев, племенник на Кристо и негова дясна ръка през последните години. Арката ще бъде открита на 18 септември и ще може да се види опакована до 3 октомври. Проектът е финансиран изцяло от продажби на изкуството на Кристо и Жан-Клод и неговата стойност е 14 милиона долара.

Животът на Христо Явашев и съпругата му е бил приключение с една единствена цел, да осъществят всичките си проекти със свои средства. За някои като арката в Париж, чакат десетилетие.

Фотографът Волфганг Волц сподели пред творческия ни директор, че Кристо много пъти му е казвал: „Това, което правим, е реалност, не е измама, не е инсценирано събитие. Това, което ние правим, е истинската Триумфална арка, а не неин модел или нейна рисунка.“

Волфганг Волц определя Кристо като много добър приятел, дори като брат. Те били толкова близки, че всеки знаел как другият би направил нещо и сега се опитват да го направят, също както те биха, ако бяха живи. За Жан-Клод казва, че е имала много остър език и е била много силна и борбена. Винаги е знаела точно какво иска и в 90 процента от времето го е получавала. За него изкуството им е „изкуство на момента“ и на собственото преживяване. Волфганг Волц сподели, че фотографията в творчеството на Кристо и Жан-Клод е толкова важна, че е изключително благодарен на съдбата, че го е направила фотограф точно заради тях двамата.

Арх. Елена Аргирова добави, че за нея е невероятно, че парижани и цялата политическа среда дават шанс това да се случи. Това, което преди 30 години е щяло да бъде много сложно. За нея е прекрасно, че дават шанс на един монумент, който не еволюира толкова много във времето, да може временно да се метаморфозира така невероятно.

Матиас Коденберг – изследовател, казва пред Георги Тошев „Кристо и Жан-Клод не криеха нищо и не се опитваха да отклонят обществото от това да научи нещо. Постоянно водеха лекции, обясняваха всичко, бяха много отворени и отговаряха на въпроси, с тях винаги имаше фотографи и видеографи на проектите им, на локациите, в студиото и в дома им. Те наистина искаха да покажат целия процес, защото това е част от изкуството, част от процеса.“