Ултрамаратонецът Краси Георгиев живя 14 дни в абсолютна изолация, в стъклена клетка на площада на НДК, в София.
В клетката Краси не пие кафе и не се занимава с нищо освен с електрическата бягаща пътека, която има. В един момент обаче му я спират и той остава съвсем сам с мислите си.
Страшно ли е това?
В клетката той спазва стриктна диета, вследствие на която драстично отслава. Два пъти получава паник атаки и замаяност. Там се поддържа температура като тази на въздуха отвън, за да не се запотяват стъклата и да могат хората да виждат маратонеца.
Идеята за изолация се ражда от желанието му да се докаже пред децата, които ежедневно среща, както и пред всички онези, които имат някакви зависимости. Той иска да покаже, че човек е способен на много.
До какво може да доведе социалната изолация?
Дори най-добре подготвените физически могат да се почувстват наистина зле, ако бъдат изолирани.
„Аз си мислех, че съм способен на всичко, но по време на изолацията страдах“, каза Краси.
През тези 14 дни, той осъзнава колко е уязвим.
„За да издържа там, трябваше да имам стриктен план“, призна той. „Виждах как хората отиват да пият кафе или на дискотека“, обясни той „а аз трябваше стоя и да мисля в клетка“. Стресът и липсата на лично пространство повлияват на кръвното и холестерола му.
