В поредицата "Не/зависимите" („Преди обед“, bTV) Ралица Стефанова представи историята на Жени, която започва да употребява от дете. В един момент тя пуши марихуана почти постоянно и на 29 години стига дъното. Днес тя е чиста, но изолацията, на която сме подложени всички, ни поставя в риск. Карантината е добро оправдание да се прекалява с алкохол и други вещества.

Ето най-важното от разговора в студиото и от репортажа, разказващ историята на Жени.

Ралица Стефанова:
Хората търсят оправдания за употреба и карантината им ги предоставя. Ето защо Франция ограничи продажбите на алкохол след първите сигнали, че домашното насилие се увеличава. При изолация се употребява повече и има риск зависими да се върнат към пороците си.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Александър Илиев, управител на терапевтичен център за лечение на зависимости:
Карантината е добро оправдание за пиене и много хора влизат в запой. Изолацията подпомага употребата, но и зависимостта води до изолация. Карантината наподобява последната фаза на употреба, когато зависимите си мислят, че никой не може да ги разбере и се чувстват много самотни. Оказва се, че хората преодоляват по-лесно проблеми като войни и природни бедствия. Това, което обръща колата, са малките, ежедневни трудности, които се задържат и не се споделят.

Думите на 32-годишната Жени, която употребява още от детска възраст:
Мислех, че съм се родила зависима. В трети клас преживях травма. Започнах да се храня постоянно, дори и през нощта. Последва хранително разстройство.

Започнах да пия, но впоследствие реших, че марихуаната е моето вещество. Пушех постоянно. Не можех да работя, разгневих се на целия свят.

На 29 години стигнах дъното, където е много тъмно. След последната раздяла с мъж реших, че мога да употребявам постоянно. Не можех да изживявам чувствата си на чисто. В един момент вече не можех да спя, чувствах, че си отивам.

Близките ми ме записаха в център за лечение, където останах 7 месеца. На третия месец попаднах в дупка, защото трябваше да приема, че съм зависима. За щастие, вече 2 години съм чиста.

Заради масовата карантина всичките ми планове се отложиха или провалиха. Трябваше да сменя работата и да взема квартира в София, но се прибрах на село. Успях да остана чиста благодарение на вярна приятелка и на сбирките на зависими, които сега са онлайн. 

Целия разговор можете да видите тук:

Изповедта на Мария, загубила сина си заради наркотиците
Водят ли до зависимост антидепресантите