В поредицата "Не/зависимите" („Преди обед“, bTV) Ралица Стефанова представи историята на Петър Витков, който е имал дълъг романс не само с чашката, но и с жените и луксозния начин на живот. Ето какво споделя Петър пред камерата:
Като малък ходех на село при баба и дядо. Там се чувствах най-комфортно, сред животните, сред природата. Зимно време ни правеха попара с вино, там всички пият. На около 12 години изпивах една трета от бирата и вече бях на черешата.
В 8-9 клас вече пиех по-сериозно. Имахме музикална група, бяхме хипари, как няма да пием. Дойдоха и първите любовни трепети. Към 10 клас вече съзнателно се напивахме, за да бъдем в еуфория. Така станах баща на 19 години.
Започнах работа в „Кремиковци“, където трудът е тежък и всички пият – по много. Изкарвах много пари, изневерявах много и бракът приключи. Няма кой да те търпи да се развяваш насам-натам.
На 29-30 години усетих, че все по-трудно излизам от махмурлука. Тогава получих и първия тремор. Бяхме 2-3 дни по дискотеките, чудех се какво става, мислех, че е от многото кафета, а това са били първите симптоми на абстиненция.
През 2001 г. направих катастрофа и получих епилептични припадъци. Уплаших се за живота си. Отидох в клиниката в Суходол за един месец, за да се изчистя. Четири години и половина не близнах алкохол.
Тогава не знаех, че това е болест на чувствата и на егото. Просто заместих алкохола със сделки и адреналин. Купувах часовници от битака. Продадох едно наследствено място, за да направя автоморга, но дойде кризата.
Имах болки в кръста и се върнах към старите си навици. Веднъж наливах вино в ястието, което готвех, замириса ми и си пийнах. Бързо се върнах към екшъна.
Брат ми ми помогна да се измъкна. Моят нов рожден ден е 31 май, когато влязох в Центъра за лечение на зависимости. Благодарен съм на болестта, че смири егото ми.
Цялото предаване можете да гледате тук.
