Бронзовата медалистка от олимпийскитe игри в Рио Християна Тодорова смени изкуството на художествената гимнастика с писане. Чрез словата в "Следа от объркана душа" читателите ще се докоснат както до преживяванията на родната грация, така и до тези на най-близките ѝ хора, от които Хриси е била вдъхновена.
Такава съм аз.
В един момент ще се смея до сълзи,
в следващия ще плача от тъга.
Ще се сърдя, ще се цупя, ще крещя и ще блъскам,
но след това ще те даря с най-истинската усмивка, която може човек да притежава.
Ето какво сподели Християна пред камерата на „Тази събота и неделя“.
След като загърбих гимнастиката, започнах да пиша. Може би дотогава всичките емоции, които съм изживявала, позитивни и не чак толкова позитивни, по някакъв начин съм ги изливала на килима. След като вече нямах къде да излея всичко, което чувствах, започнах да го изливам на листа. Особено след олимпийските игри, след като приключих и сложих край на такъв етап от моя живот. Не знаех накъде да тръгна, накъде да поема, какво да правя – това също ме обърка, също обърка моята душа.
Имах всичко около себе си, но не се чувствах пълноценна. Чудила съм се защо не съм щастлива.
Само най-близките ми знаеха, че пиша. Дълго време събирах смелост, за да публикувам. Една сутрин реших, че трябва да го направя, за да намери душата ми своя дом. Свързах се с редактора Васил Койнарев на 27 ноември – ден преди рождения ми ден. Срещата беше вечерта, беше тъмно и студено. Той ми подаде ръка, даде ми смелост.
Усетих как започвам да изплувам нагоре. Смятам, че книгата ще остави отпечатък в много души, които ще се намерят.
Ако се чувствате зле, изчакайте, ще дойде и прекрасният период.
Целия материал можете да видите тук.
