Човек трябва да се наслаждава на всеки един момент в живота си, защото той повече никога няма да се повтори по абсолютно същия начин. И да се усмихва! В живота именно това е шампионското съчетание на „златното“ момиче Християна Тодорова - една от любимките на България от бившия ансамбъл по художествена гимнастика, който спечели сърцата на всички.

Лъчезарна, неподправена и искрена на нея трудно някой би могъл да й отнеме абсолютната титла по неизчерпаем позитивизъм. Олимпийската медалистка от Рио 2016 добре знае колко е важно всяка точка да бъде заслужена както в живота, така и в спорта, защото в професионален план мина от другата страна и се изявява успешно като международен съдия. Сега обаче лятото я зове...


Християна, в летен режим ли си вече?
Бях за три дни в Гърция, но същинското лято започва сега, тъй като имахме доста състезания. Последното беше Световното първенство за девойки в Москва.

Как обичаш да почиваш?
Обожавам да пътувам. Това е най-голямото ми хоби. За мен няма по-хубаво нещо от това човек да пътува и да опознава света и неговата красота. Същевременно обичам и българското Черноморие и всяко лято го посещавам. Обичам да ходя във Варна и на Златни пясъци. От малка почивам именно там с моето семейство и приятели. Чувствам се като у дома. Тези две места ми напомнят за детството, за всички хубави и слънчеви моменти. Носят ми позитивизъм и топлина в душата.

Коя е най-красивата дестинация по света?
Много са. Бих се върнала навсякъде, но сред любимите ми места са Канада и Доминикана. Две напълно различни дестинации с различни култури и различни хора. Това са местата, за които мога да разказвам много и с голямо удоволствие.

Би ли живяла извън България?
Не. Не мога да си представя да съм далеч от корена си.

Кое е най-вълнуващото място, което си посетила тази година?
Още през януари заминах за три месеца в Пуерто Рико по работа. Имах ангажимент с националния им отбор по художествена гимнастика. Беше нещо ново за мен. Тотално излязох от зоната си на комфорт. Обичам да пробвам нови неща, те ме карат да се чувствам жива и свободна. Моят живот е свързан с много пътувания и наистина съм видяла много от света, но винаги съм казвала, че където и да отида, няма по-хубаво място от България и винаги се връщам с нетърпение.

Кое е най-ценното, което остана за теб от това приключение?
Опитът. Това да съм далеч от всичко и всички, с които съм свикнала, ми даде много. Без значение за какъв период от време човек е далеч от дома си, той знае, че трябва да се справи с всичко сам. Няма на кого да звънне, няма при кого да отиде, няма с кого да поговори, той просто трябва да се справи сам в даден момент или в дадена ситуация. Това е ценен опит.

Как нахъсваше и мотивираше гимнастичките там?
С любов към гимнастиката. Много им разказвах за българската гимнастика и нейната история. Разказвах за нашите успехи и през какво сме минали, за да стигнем до тук. На тях им беше много интересно, постоянно разпитваха и искаха още да научат. Не го правех с цел мотивация, просто исках тези деца, които не знаят къде се намира България, да разберат всъщност колко голяма е тя с това, което има.

Радваше ли те доверието, което ти бе засвидетелствано?
Разбира се, това беше голяма отговорност за мен и я приех изключително сериозно.

Как се чувстваш в своята роля на международен съдия? По-лесно ли е да си от страната на тези, които дават оценки?
Всяка работа е трудна. Като бях гимнастичка, си мислех, че няма по-трудно нещо от това. Не е така. По съвсем друг начин вече гледам и на спорта, и на живота. Това, с което реших да се занимавам, носи голям товар, но ми харесва много и го правя с удоволствие. Колкото по-трудно, толкова по-добре.

Какво не ти липсва от твоята състезателна кариера?
Мога да кажа какво ми липсва. Адреналинът, който изпитвах по време на състезание. Всичко друго съм си го взела от спорта и съм удовлетворена на 100%.

Виждате ли се често с момичетата от отбора?
Постоянно. Няма ден, в който да не съм се чула или да не съм се видяла с някоя от тях. Това е най-големият подарък, който получих от спорта. Тези момичета. Нито успехите, нито медалите. Получих второ семейство, което е всичко за мен.

Понякога изпитваш ли носталгия по онзи вкус на еуфория, щастие и гордост от триумфа, от извоюването на успеха след всички жертви?
Да, но хубава носталгия. Изпитвам щастие, когато се сетя за тази част от живота ми. Не я заменям за нищо на света.

На какво обичаш да се наслаждаваш днес с пълна сила и без угризения?
На бързината на живота. Животът е кратък и аз искам да го живея на пълни обороти и да взема всичко от него с пълни шепи.

С какво може да те впечатли един мъж, така че да спечели сърцето ти?
С отношение. Абсолютно с нищо друго. Това го осъзнах наскоро от личен опит. Липсва ли му отношението на един мъж към една жена, значи му липсва всичко и нищо друго не може да го замени.

Търсиш ли любовта или знаеш, че тя сама ще те намери в точния момент?
Колкото и да я търсиш любовта, ако тя не е готова да те открие, каквото и да правиш, няма да се получи. Всичко се случва точно тогава, когато трябва. Нито по-рано, нито по-късно.

Каква е тайната на твоята усмивка и на неизчерпаемия ти позитивизъм?
Няма тайна. Човек трябва да разбере, че колкото и да е труден, животът е изключително хубав и да се наслаждава на всеки един момент, защото той повече никога няма да се повтори по абсолютно същия начин. А усмивката отваря вратата към сърцето на човека, затова винаги трябва да е на лицето на хората!

Снимка: Личен архив