Hоllywood Vampires е името на бара, в който се напивали Алис Купър с легендарни свои колеги като Джон Ленън, Ринго Стар, Кийт Муун. Сервитьорите кръстили среднощните им запои "Холивудските вампири". Алис Купър съживява идеята за такава група за кавъри и авторски песни преди осем години. Самият Купър е считан за Краля или Кръстникът на шок рока - на 75 години е и твърди, че няма да остави 79-годишния Мик Джагър да го задмине по музикално дълголетие.
Много Ви благодаря, че се съгласихте на това интервю. Г-н Пери и г-н Купър, какво си спомняте от България?
Алис Купър: Каварна. Спомням си Каварна. Беше едно лято, температурата беше близо 40 градуса, но много се забавлявахме. Беше велико. Имахме два почивни дни, така че прекарахме в България общо 3-4 дни. Много ме впечатлиха старите църкви. Джони, трябва да ти вземем един стар кръст за врата от там. Наистина са страхотни.
Г-н Пери, при идването Ви с Аеросмит имахме възможност за кратко интервю, какво си спомняте от страната ни?
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Джо Пери: Да, помня българската храна. Бяхме заедно със съпругата ми и двамата останахме впечатлени от вкусната храна. Хареса ни и се вълнуваме, че ще се върнем. Имаме много фенове в България, както и много приятели.
Ще ги видите в понеделник.
Джони Деп: Да, надяваме се да дойдат много хора, да ги поздравим.
Г-н Деп, толкова се радваме, че се чувствате добре.
Джони Деп: Благодаря. Идвам в България. И аз, и шината ми ще бъдем там.
Какво пише на шината?
Джони Деп: Тъп.
Защо? Каква е историята?
Джони Деп: Трябваше да го кръстя някак.
Как обаче холидувският актьор започва да се занимава с музика? Ето какво казва.
Джони Деп: Страстта ми към музиката започна, когато бях на 5 или на 6 и карахме из Мотаун с родителите ми, и те ми пускаха велики аренби и поп парчета от този период. И когато станах на около 12, онези банди, които слушах религиозно, наистина бяха за мен като религия - бяха „Аеросмит“, Алис Купър, и други велики банди от това време. Тяхната музика трайно се настани в мен, остана - и си спомням как веднъж бяхме паркирали колата с родителите ми, аз бях на 11 или 12, някаква банда свиреше на паркинга пред магазина за хранителни стоки и аз онемях. Мисля, че свириха „Dream on“ и я изпълняваха много добре и когато видях онези музиканти, си казах: "Аз трябва да си взема китара. Съвсем ясно е, че трябва веднага да се сдобия с китара". И после като ме удари пубертетът, даже го пропуснах, защото се заключвах в стаята си и се опитвах да уча музикалните партии, докато слушам песни. Затова така и не помня зова на пубертета. Но, докторите ми казват, че пубертетът ми би трябвало да настъпи в рамките на следващите две седмици или два месеца.
Г-н Деп, какво ви дава музикалната сцена, което нищо друго не може да Ви даде?
Джони Деп: Предполагам, че това е специалното усещане, което можеш да изпиташ единствено и само докато си на сцената. Това е една незабавност, моменталност. Отношението между хората на сцената и публиката - този обмен е моментален. Случва се веднага и реагирате един спрямо друг. Ако публиката се забавлява, те ти го предават - и те удря адреналин. Получава се една много интересна взаимовръзка с много хора едновременно. Докато при киното - когато снимаш филм - снимаш го за шест месеца, да речем, после той излиза след година и половина, и нали разбирате - различно е.
Алис Купър: Да видиш реакцията на публиката. Те са като бензинът, а ние сме огънят. То е точно това. Колкото повече те харесват шоуто ни, толкова по-голям става пожарът. И към това се стремим - към тази моментална обратна връзка от публиката.
Тъй като споменахте силата на рокенрола, вярно ли е клишето за рокзвездата - секс, наркотици и рокенрол - още ли е валидно?
Джони Деп: Това е добър въпрос. Но аз няма да му отговоря.
Благодаря. На седмата минута идва и първият добър въпрос.
Алис Купър: Какво, какво?
Джони Деп: Дали "секс, наркотици и рокерол" още е в сила? Има и няколко други култури или течения, които присъстват напоследък.
Кои например?
Алис Купър: Единствената дрога, която взимаме сега, е аспирин.
Джони Деп: Знаете ли, онова, което е наистина жестоко, е, че след като минеш през всичко както му казвате - секс, наркотици, рокенрол - и си изпитал всичко това - стигаш до етап, в който започваш да говориш за това колко часа си успял да спиш. Все едно това е наркотикът. И казваш: Хей, човече, аз си набавих 8 часа снощи. Или 6 часа. И те ахват.
Джо Пери: Наложи ми се да отида на зъболекар преди две седмици. За да ме обезболят, трябваше да ми дадат гас. Пуснаха го в началото много слабо, попитаха:
- Усещаш ли го вече? Усещаш ли го?
- Не. Какво трябва да усетя?
И тя каза: "Леко гъделичкане, лека еуфория". Нищо не усещах. Тогава тя го усили докрай и каза:
- Това е максимумът. Няма накъде повече.
Казах й: Добре, просто започвай без упойка... Така че, пробвали сме едно-две неща.
Джони Деп: Да, минали са през организма. Но как да кажа... Развиваш толерантност. Постарал си се. В един момент това се превръща в работа - да си развил толерантност.
Вижте какво още споделиха музикантите във видеото най-горе.
