Зад простите сюжети на детските рисунки всъщност се крие много повече, отколкото виждаме на пръв поглед. Някои от тях не рядко се повтарят. Най-често децата рисуват семейството си, домашните любимци, принцеси или битки с войници и машини. 

Семейството


Рисунките на членовете от семейството и такива на тема „Как прекарах ваканцията” дават най-много информация на учители и педагози за личния живот на детето и средата, в която то расте.
За децата е особено важно да подчертават с надписи кой кой е на снимката – мама, тате, батко и т.н. Така те показват важността на тези хора в живота си. Топлите цветове и елементите, които заобикалят семейството – цъфнали цветя, дървета със зелени корони, слънце, също олицетворяват семейната обстановка. По тях може да се съди дали семейството се разбира, или има караници (обикновено има облаци, от които вали дъжд), дали всички са равнопоставени или към някои от семейството се демонстрира специално отношение (детето може да нарисува себе си в ъгъла на стаята или отделно от всички, ако се чувства изолирано). 


Самолет

Самолетът е основната фигура, която изпъква в тази рисунка. Интересен детайл в повечето детски рисунки е липсата на пилот в кабината и хора, които да се виждат през люковете. Обикновено обяснението на децата е – „те спят”. Всъщност децата не обръщат голямо внимание на някои подробности. Самолетът е в небето, следователно той лети. Причинно-следствената връзка между летенето и човека, който го извършва, не съществува. Просто защото за тях самолетът може да лети, защото е поръсен с вълшебен прашец, омагьосан с вълшебна пръчица или друго. 

Корабът и самолетът, между които често летят куршуми, тук са в приятелски отношения. За ведрата атмосфера допринася и китът, видим на заден план, който изхвърля вода, и слънцето, което е в яркожълто. Това означава, че детето, рисувало тази рисунка, е било в добро настроение и разположение на духа. Приема света като хубаво място за живеене, а не като заплаха. 

Животни

В света на животните децата дават най-голямо поле за изява на своето въображение. Единствено там може да видите говорещи животни, розови костенурки, комари с триъгълни зъби и т.н.

Според някои психолози рисунките на животни са алегория – по този начин децата виждат хората.

Майката, която се страхува от улични кучета, и всеки път дърпа за ръката детето си, когато до него се доближи такова животно, неусетно пренася страха си и върху малчугана. Той изгражда впечатление, че всички улични кучета са страшни и опасни. Това проличава от начина, по който биват рисувани – с черен цвят, остра козина, показали зъби.  На другия полюс е противопоставянето на действителността – ако в истинския живот на детето не се дава да пипа улични кучета, то в рисунките си те може да са най-добри приятели.