Споделянето на опит, преживявания и открития е в основата на предотвратяването на бъдещи грешки. В търсене на жана, направила аборт, с която да направим интервю, обаче установихме, че говоренето по темата все още е табу. Дали заради неприятната емоция, дали заради нежеланието да се връща към миналото, дали заради срам, или по други причини, жените, с които се свързахме, не желаеха да разкриват тази част от живота си. Днес ви представяме историята на една жена, избарала да направи аборт. Другият й избор е да остане анонимна.

В началото на миналия месец разбрах, че съм бременна. Отидох на лекар, който потвърди бременността ми! Първоначално не знаех как се чувствам. По-точно, не изпитвах нищо. Няколко часа след прегледа обаче започнах да осъзнавам, че това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало до момента. Всъщност винаги съм мечтала да имам дете. Но и винаги ме е било страх от отговорността. Все съм се чудела дали ще се справя. И изведнъж мечтата ми се сбъдна. Обаче моментът изобщо не беше подходящ.

В момента съм студентка трета година, т.е. точно по средата на следването. Не върви нито да прекъсна, нито ще мога да продължа да уча нормално. С гаджето ми живеем на квартира. Нито той, нито аз имаме собствено жилище. Майките и на двама ни са безработни. Как да родя дете като не мога да му дам нищо?

Беше ми трудно да взема решение

Исках детето си и мисълта да го убия убиваше мен. Побърквах се от чудене какво да правя. Не знаех как ще живея с мисълта, че съм убила детето си. Но от друга страна не можех да си позволя да го родя в това мое несигурно положение. Обвинявах себе си за всичко. То, милото, няма как да избере кога да се появи на бял свят. Нямаше обаче как да го задържа предвид факта, че дори покрив над главата не мога да му осигуря, камо ли хубави дрехи и удобна количка.

Три дни след прегледа вече бях взела решение. Беше твърдо, но не знаех дали е правилно. Все още не знам. Не се страхувах от опасността да нямам деца в бъдеще, след като направя аборт. Даже май не съм се замисляла. Най-много ме беше страх от това как ще продължа да живея след това. Дали съвестта ми ще ме остави на спокойствие.

Не съм се страхувала от болката. Страхувах се от мъката и вината.
Не знам дали ще мога да продължа живота си по старому.

Решението ми беше аборт

Няколко часа, след като се прибрах от болницата, осъзнах, че всичко вече е свършило. Спря болезненото чудене какво да правя и как да постъпя. Обаче, точно както и предполагах, се появиха силна болка и чувство за вина.

Сега вече – два месеца по-късно, не чувствам нищо.