Пред повече от 3000 зрители в зала "Рой Томсън Хол" в Торонто, Канада, на 6 ноември 2015 г. четирима световно известни интелектуалци влизат в дебат на тема "Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?".
Британският популярен учен и журналист Мат Ридли и канадският когнитивен учен, психолог и лингвист Стивън Пинкър се изправят в дебат за човешкото бъдеще срещу британския журналист и писател Малкълм Гладуел и швейцарско-британския обществен философ Ален де Ботон.
От едната страна са Ридли и Пинкър, които твърдят, че от Просвещението насам в Западния свят подобренията в живота ни са възможни чрез еволюцията на институциите, иновациите и идеите. Прогресът, смятат двамата учени, дори се ускорява заради новите технологии, индивидуалните свободи и глобалното разпространение на правила, които дават възможности за развитие на хората и обществата.
Малкълм Гладуел и Ален де Ботон са на противоположния полюс. Според тях човешката цивилизация е еволюирала дотолкова, че през последните два века и половина се е изменила, но не задължително към по-добро, защото това, което изглежда като положителна промяна в даден момент, след време се превръща в проблем.
Коя страна има повече право – всеки ще отсъди сам за себе си, след като се запознае с гледните точки на четиримата от страниците на "Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?".
Дебатите на Мунк, които се разгарят по актуални теми в сферата на геополитиката и икономиката, както и за социални или технологични проблеми, се провеждат два пъти годишно в последните близо десет години. В предговора на "Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?" техният председател и водещ на дебата между отборите на Пинкър и Ридли срещу Гладуел и Де Ботон Ръдиард Грифитс обобщава:
"Казано накратко, за половината от нас чашата е винаги полупразна независимо от проблема или предизвикателството. За другата половина от човечеството чашата е полупълна. Като лично мнениение сме или оптимисти, или песимисти за състоянието и бъдещето на живота ни, на обществото и за човечеството като цяло. Дебатът на Мунк за прогреса беше съзнателно усилие да накараме повече от 3000 души, изпълнили зала "Рой Томсън Хол" в Торонто, да изберат веднъж завинаги страна в този неподвластен на времето спор на съвременната ера. Ако перифразираме същността на дебата, темата беше "Предстоят ли най-добрите дни за човечеството, или не?". Преди началото на събитието публиката беше помолена да отговори на въпроса. В края на продължилия час и половина дебат публиката гласува отново. Занимателният и оживен дебат, представен на следващите страници с всичките му реторични похвати, атаки и парирания, промени нагласата на мнозина. Ако искате да разберете дали "чашата" на човечеството е полупълна, или полупразна, продължете да четете. Гарантирам ви, че този запленяващ ума дебат ще ви държи в напрежение до последната дума."
Прочетете откъс от "Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?" от Мат Ридли, Стивън Пинкър, Малкълм Гладуел и Ален де Ботон, която излиза от "Сиела".
РЪДИАРД ГРИФИТС: Каква прекрасна първа част на дебата. Сега преминаваме към модерираната свободна част. Разполагам с всякакви опипващи и изследващи въпроси, но тъй като дебатът тече свободно, ще се обър-на към теб, Мат. Можеш ли да отговориш на думите на Малкълм, особено по въпроса за икономиката и за способността ни да използваме науката за предсказване на бъдещето, което според теб ние бихме могли и трябва да наследим?
МАТ РИДЛИ: Трябва да се опровергае схващането, че сме материалисти. Много е хубаво да се твърди, че материализмът не задоволява всичките ти нужди, но аз бих предпочел да съм нахранен и нещастен, отколкото гладен и нещастен. Така че удовлетворяването на материалните нужди е важно.
Що се отнася до гледната точка на Малкълм за климатичните промени и науката за климата – от него чувам само отчаяни думи. Не го чувам да предлага нещо, което бихме могли да направим с атомните технологии или с други технологии. Можем да подобрим какво ли не. Опитваме се да генерираме политическа воля, да оправим икономиката и да намерим точните технологии. Все още не сме постигнали свободна от въглерод световна икономика, но е непонятно дори да допуснем, че е напълно невъзможно дори да се заемем с проблема през следващите няколко десетилетия. Имам предвид, че може и да не успеем, но успехът е твърде вероятен.
МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Ако ми позволите да не се съглася, никога не съм казвал, че това е невъзможно. Казах по-скоро, че ще е по-трудно, отколкото се опитвате да ни накарате да повярваме с всичките ви фантастични сценарии за неограничен прогрес. Но нещо повече, климатичните промени представляват заплаха за прогреса, и то много по-различна от всичко видяно в миналото. И това ни връща към откриващото ми изявление...
МАТ РИДЛИ: Това наистина ли е вярно?
МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Напълно.
МАТ РИДЛИ: Имам предвид, че човечеството се е изправяло пред огромни заплахи в миналото, включително глад и болести, но сме се справили.
МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Не можете да посочите един случай на глад, който е имал такива глобални последствия, каквито ще има значителната промяна на климата на Земята. Посочете ми един случай на глад от началото на новата ера до 1750 г., който е имал ефекта на промяната на фундаменталната структура на световните океани. Не можете, нали? Може да посочите нещо, случило се в земите на Шотландия, но не можете...
МАТ РИДЛИ: Не, но мога да посоча глад във Франция през 1690 г., изтрил 15 процента от населението на страната, тъй като сме нямали търговия и в онези дни не сме можели да доставяме храна на хората. Но днес имаме глобализирано земеделие и...
МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Климатичните промени са такава заплаха, че застрашават много повече от 15 процента от населението на Франция.
МАТ РИДЛИ: Май не сте съгласен с Междуправителствения панел за климатичните промени.
МАЛКЪЛМ ГЛАДУЕЛ: Предполагам, че ще ми се наложи да живея с този опустошителен факт до края на дните ми!
АЛЕН ДЕ БОТОН: Тези размени на реплики могат да станат доста досадни, ако единият отбор покаже графика и твърди, че нещата се подобряват, а другият изтъква „Не е така, може да станат и по-зле“. Смятам, че ще е по-разумно едва ли не да отстъпим крачка назад и да попитаме какво кара отсрещния лагер да настоява толкова разпалено, че...
МАТ РИДЛИ: Данните, Ален, фактите.
АЛЕН ДЕ БОТОН: Така. Но данните не ви навеждат неоспоримо, че животът ще бъде перфектен. Така че...
СТИВЪН ПИНКЪР: Дебатът не е за това.
МАТ РИДЛИ: Никой не е казвал перфектен. Откъде се появи тази идея за перфектен живот?
СТИВЪН ПИНКЪР: Не е перфектен, не забравяйте. Вие сте объркали дебата.
