Преди повече от 1 година назряваше идеята за пътуване до Тайланд. Да си призная изпитвах малко страх от няколко фактора - земетресенията и цунамитата в района, може би и от дългия полет.
Падна голямо чудене, не знаех дори дали ще ми стигнат парите. В крайна сметка се решихме група приятели (изцяло мъжка компания) да заминем през месец март 2012г. Запазихме самолетни билети, хотели, всичко абсолютно самостоятелно, след много ровене в търсене на най-добрите условия.
Денят "Х" дойде, летяхме с Аерофлот през Москва до Банкок, впоследствие имахме вътрешни полети с Еър Азия до Пукет и обратно.
Голямо летене, голямо нещо, имахме чусвтвото, че живеем в небето :) Като не броим престоите, имахме около 3 часа до Москва и 9-10 часа до столицата на Тайланд, Банкок!
Слизайки там, първото което установихме е изключително красивото летище "Субварна Бхуми", както и уникално многото хора, които идваха от различни краища на света. Нагледахме се на различни раси хора, на различни традиционни облекла и на какво ли не.
Взехме си багажа (препоръчвам на летището във България да опаковате багажа си с найлон, за да няма достъп никой до съдържанието), огледахме се за таксита и първото, което ни мина през акъла е - кой сега ще ни излъже с цената :). След кратка консултация с хора на летището, ни упътиха с някаква бележка на изчакване
за такси, което нямало да ни излъже. ОК, качихме се и установихме, че пътят е супер дълъг (около час), а задръстванията в центъра на града бяха брутални. Автомобилите, Тук-Тук и моторите караха като луди и никой не се съобразяваше с никого.
Какво да ядем, когато сме в Тайланд?
Продължава >>>
Лека-полека стигнахме хотела, а по пътя се ориентирахме първоначално в уникалната лудница, която отначало ни се видя жестока, докато накрая видяхме и нейния неподправен чар.
Беше следобед, когато смачкани от пътя спахме до към 21 часа вечерта (5 часа напред от нашето време). След като се събудихме, се отправихме на разходка, за да видим къде сме и какво става наоколо.
Както вече споделих по-горе, лудницата беше уникална по улиците, миризмата на улично приготвена храна от какви ли не меса и зеленчуци, фрешове и плодове преобладаваше, а разминаването с хората беше трудно.
Стотици сергии продаваха какво ли не, дори дълга поредица от продавачи на Виагра, Левитра и т.н., което ни изненада, но това очевидно беше нещо съвсем нормално за тази дестинация, в която сексът е начин на препитание.
Поредица от всевъзможни ментета заливаха улиците, но и това се оказа нормално и няма закон, който да ги гони, дори напротив, изглежда се подкрепя.
След известно оглеждане седнахме в една местна кръчма, в която опитахме традиционната лютичка супа, ориз с морски дарове, бира Сингха.
Цените ни се сториха супер нормални, дори евтини. Чужденците по заведенията бяха мнозинство навсякъде. След като хапнахме решихме да се повозим за 1-и път
на Тук-Тук... докато се ориентираме за по-надежден на външен вид чичо, то по пътя ни предлагаха и ни дърпаха да ни продадат от пиле мляко, което често е досадно, но се свиква и не пречи. Избрахме едно Тук-Тук и се отправихме в неясна посока, хем да се разходим, хем да огледаме обстановката.
