Когато дадем думата на мрежестите чорапи, те направо крещят „I am too sexy…”. Те са вълнуващи и мистериозни, извоювали са си едно от първите места в класацията на фетишите в мъжкото въображение.
Великата Тина Търнър ги предпочита пред копринените, защото не пускат бързо бримки. Писателката Ребека Апсен посяга към тях, когато е в лошо настроение, с необръснати крака или с махмурлук, за да може да си „изпроси“ поне един комплимент в този потенциално отчайващ момент. Следователно всеки ги избира спрямо настроението си. Нека хвърлим едно око към генезиса на мрежестите чорапи.
Историята им е обвита в тайна. Някои търсят корените им в бита на жените на рибарите, които покривали краката си с мрежите им, защото нямали нищо друго под ръка. Рибарски елемент намираме и в баснята на Езоп, който разказва за момиче, от което царят поискал да даде отговор на гатанката как изглежда някой „без дрехи, но да не е гол“. Мъдрата девойка се появила облечена в рибарска мрежа и приятно го изненадала с отговора си.
Повече интрига откриваме във Викторианската епоха, когато мрежестите чорапи срамежливо се подавали под богатите и шумящи поли на жените. Тогава те „воювали“ с дантелените чорапи, които доминирали и оставяли в сянка мрежестите.
Бумът им настъпва през 20-те бурни години на миналия век, когато модерните момичета скъсяват роклите си, подстригват косите си и търсят перфектни партньори за лудите танци суинг, чарлстон и линди хоп.
Има ли нещо по-секси от мрежестите чорапи на дансинга? Те стоят здраво на краката и са достатъчно женствени и бунтарски, за да се впишат в постоянно променящия се свят. Десетина години по-късно танцьорката и стриптизьорка Гипси Роуз Лий използва сексапила им, за да поднесе на публиката пищното си тяло „хем достатъчно покрито, хем достатъчно скрито“.
През 50-те години пин-ъп културата поставя мрежестия аксесоар на пиедестал – носят го секс символи като Бети Пейдж и Джейн Майнсфилйд, но го виждаме и в богатия гардероб на актрисите Елизабет Тейлър, Одри Хепбърн и Мерилин Монро.
Естетиката на пънка и на готик вълната през 70-те и 80-те години провокира характера на мрежестите чорапи и започва леко да „опъва“ нишките им. През 1975 г. в „Шоуто на Роки Хорър“ почти всеки персонаж носи мрежести чорапи, дори и Тим Къри в ролята на д-р Франк-н-Фъртър.
Модните икони Вивиан Уестууд и Жан Пол Готие вплитат пънк нишката в трансформацията на мрежата и често й дават роля в своите андрогинни и полово неутрални модели на дрехи. Пънк мисленето не спира дотук и често мрежестите чорапи стават по-разкъсани и все по-бунтарски настроени по улиците в целия свят.
Да не забравим и Мадона, която през 80-те не сваля мрежестите ръкавици, потници и бодита в своите клипове. Златната ера на мрежата от 70-те и 80-те се прехвърля и в гръндж стила. Кортни Лав комбинира мрежестите чорапи с невинни момичешки роклички и груби обувки, които били израз на подигравка и презрение към традиционната женственост. Мрежестите чорапи продължават да бъдат предизвикателство както в „мекия гръндж“ в Tumblr, така и в пастелно-готическата естетика в TikTok.
Те красят краката на много хубавици – Кендъл Дженър ги носи с боти, Сара Джесика Паркър ги обича в бяло, а Алекса Чънг ги предпочита в класическия вариант. А какво прави дизайнерът Том Форд? Той им дава нова роля – опъва ги до глезените и ги украсява с пайети.
Днес едно е сигурно – всички посягат към мрежестите чорапи, когато искат да се заиграят с дързостта и красотата. И наистина им се получава!