В източния край на парка "Заимов", в София, в сградата на театър "Сфумато" мирише на печени кюфтета. Тази миризма е толкова апетитна, че може да закачи носа и на най-палавото дете, да го измъкне от каменната костенурка-катерушка, и да го накара послушно да седне на масата, чакайки си... кюфтетата. Родителите са ясни – гладни и уморени, присядат на масите, покрити с крафт хартия, и се радват, че в близост има две люлки, защото децата ще стоят така кротко точно 4 минути и 36 секунди. После пак ще хукнат. А тези кюфтета трябва да се ядат!
СкараБар е едно от малкото места за хранене, на които още от пръв поглед в менюто, разбираш откъде идва храната, защото си е написано. Тук залагат на купуването на продукти директно от производителите – предимно ферми около София. Месото е от ферма “Битоля”. Бакалските стоки са от Николай Николов - ферма “Продекс”. Зарзавата доставя Николай Захариев, а мерудиите са от ферма “Луда Яна”, град Панагюрище. Колбасите са от Andrew Sowray, които използват само цели парчета месо и ги овкусяват с джинджифил, индийско орехче, карамфил, черен и бял пипер, без изкуствени добавки и консерванти.
45 килограма жена срещу една „Скара планина”
Аз тежа 45 кг, преди да качи 12 кг, мъжът ми беше над 80. Това не е математическа задача, в която ще ви питам колко тежи детето ни. Просто исках да въведа тези данни преди да споделя, че ходейки в СкараБар, винаги си поръчваме килограм скара. Любима ни е „Скара планина“, защото комбинира от всичко по много – пилешки и свински пържоли, два вида кюфтета, наденици, шишчета, дроб и пържени картофи, лютеница и зелева салата. Поръчваме си и няколко филийка на скара, поляти със зехтин и чубрица. Вълшебен аромат и вкус, а уж е просто хляб! Това, което не успеем да изядем, си вземаме в кутия за вкъщи. Така на 45-килограмовата майка й се спестява едно готвене, което тя усеща като ДДС щастие. И ако трябва да горим в ада, заради това чревоугодничество – така да бъде!
Ето и още малко разнообразие от менюто - кюфтета с конско месо (1 кг - 37.00 лв.), свински “крилца” (ребърца, 1 кг - 32.00 лв.), агнешко гнездо с пикантно яйце върху пергамент (8,70 лв.), подлучени тиквички на жар (4.90 лв.), шкембе чорба (3,80 лв.) и т.н.
Вуйчо ми, който е хапнал доста скара и пържени картофи през живота си, има един специфичен израз за преял с вкусна храна човек – „Да ти щръкнат ръцете като на гайда ручалото“. Не че държа да ви запознавам с цялата си рода. Просто това е най-уместният израз, който може да се използва за онзи момент, в който се чудиш дали след толкова месо ще имаш място и за десерт. Добре е да намериш. Любимият ми е този – шоколадов сладкиш с ментов сладолед (5,80 лв.) – плътно шоколадово тесто, олекотено от свежия вкус на ментата.
„Дай едно от евтиното!“
На скарата някак естествено повече й отива бирата, но ако искате вино, може да си поръчате скъпо и евтино. Идеята, че най-вкусната храна е простичката, се е пренесла и върху напитките. Вместо да се чудиш каква марка или вид да избереш, просто гледаш цената. Не че сервитьорите няма да обяснят подробно какво вино може да си поръчате. Но за някои хора е истинско облекчение, просто да кажат „Дай едно от евтиното!“ и да продължат да се наслаждават на храната си. Бутилка евтино вино е 22 лв, скъпото – 35. Иначе го подбира и доставя Яна Петкова, която е едно от известните небца в света на сомелиерите.
За скарата толкова. Кюфтетата свършиха. Детето хукна.
П.С. Забравих да спомена и домашната лимонада с парченца босилек и много лед....
