Потънал в мизерия, без никакви пари, преспал последната нощ в студа пред бензиностанция в Белово, японецът Хироши кима с благодарност за всяка жълта стотинка, попаднала в протритата му шапка.
Някои срещи са като благословия
Без дори да се замисли, Анжело Ангелов - собственик на Cob Camp Club (място за еко туризъм в село Дъбравите, Пазарджишка област), го качва в джипа си. Товари и колелото и багажа му, които трима човека едва вдигат. Настанява го на бели чаршафи, които може би Хироши не е виждал от години, изпира дрехите му, предлага му топла баня и вкусна храна, от която той си пълни чинията 4 пъти. Истински щастлив, японецът не спира да повтаря с поклон "thank you".
Хироши решава да обиколи света, като тръгва с велосипед от Япония, през ЮАР, Египет, Португалия, Франция... и попада в Белово. Когато го среща Анжело, седи на тротоара и свири азиатска мелодия на малка дървена свирка, наподобяваща флейта, за да събере пари за храна и да продължи пътя си към Турция.
В миналото Хироши се опитвал да бъде танцьор, но не бил добър; после работил като хореограф, но и там не се справял. Опитал се да пише текстове на любовни песни, сценарии за японски театър, но явно не бил достатъчно талантлив. Затова решил да преследва другата своя трудно изпълнима мечта, да пътешества по цял свят.
Шест години скита из Азия с колело, след това две години в Африка и Европа. Претърпява катастрофа във Франция, където лежи в болници и дори в момента все още накуцва с единия крак. Хироши няма семейство. „Ако имах, нямаше да ме пуснат" казва той, но някак със съжаление.
Мечтата му като млад е да си направи място като Cob Campa, но така и не успява. Престоят му в село Дъбравите го връща в мечтите от младостта му.
Споделя, че когато се върне в Япония, иска да работи като социален работник. Но не зад бюро. Хироши предпочита живия контакт с хората, аз не иска да е в офис.
Хироши споделя, че за втори път в България го канят в нечий дом, а в Африка не му се е случило нито веднъж.
Две години не е ял суши и тази храна ужасно много му липсва. „Искам да направиш нещо за мен. Можеш ли да ми обещаеш?”, пита го Анжело. След това му дава пари и му казва, когато стигне до Пловдив, да намери ресторант и с тези пари да си купи порция суши. Но моли Хироши да му обещае, че ще използва парите единствено и само за суши. Лицето на чужденеца грейва и с типичния японски поклон благодари на Анжело многократно.
Където и да сяда, Хироши заключва колелото си с железен синджир, дори то да е на милиметри от него. Споделя, че често му се случва да заспи и се страхува да не му го откраднат. И макар Анжело да го убеждава, че тук това няма да се случи, сядайки да пият по фрапе в Белово, японецът отново врътва ключа на катинара.
