Мартин Денев вече седем години прави музикален пърформънс със Слънцето в главната роля, като е отговорен за страхотните електронни партита по залез на Бали - работи като музикален директор на "Rоck Bar" върху скала над Индийския океан и е резидент на другия емблематичен бийч клуб на острова - "КuDeTa".
Разкажи ми за пътя от Видин до Бали?
Аз съм от Пловдив. Роден съм във Видин, но никога не съм живял там. Заминах от България през далечната 1991-а, оттогава се връщам само за ваканции. На Бали дойдох след повече от 15 години живот в Холандия, където учих, с прекъсвания за по около година живот в Щатите и после на Карибите. Бях любопитен да разбера какво е да живееш в Азия, отделно отношенията ни с Холандия се бяха изчерпали. Последните години в Европа ми се струваше, че тичам в кръг и ми трябваше нещо ново, нови предизвикателства и старт на чисто. Вече бях ходил няколко пъти до Индонезия и Бали, бях свирил в Джакарта два периода за по няколко месеца, "Demajors" издаваше моята музика, а това е най-интересният и уважаван инди лейбъл в страната. Покрай тях свирих на най-големите фестивали в Индонезия - "Java Jazz", кoйто е един от най-мащабните и в света, "Soulnation", "JGTC", "Soundrenaline"… Така че Индонезия беше логичен избор. Приятелката ми не искаше и да чуе обаче за живот в Джакарта и тя предложи да се пробваме на Бали. Живееш на тропически остров, по джапанки, с шарени хора от цял свят и динамична сцена. Дадохме си година за проба - на теория, защото на практика нямаше как да издържим финансово цяла година, ако не станат нещата. И ето ме седем години по-късно, със син, роден тук и живот "на газ".
Учил си и си живял на много и различни места по света. Къде се чувстваш най-добре?
В различни периоди на различни места, затова и се местя. Местата и хората се развиват и променят непрестанно. Когато заминах навремето за Холандия, все едно попаднах в епизод на "Междузвездни войни". Отворени и освободени хора от всякакви раси, говорещи по много езици, пътували по света. Беше период на рейв партита, ръцете горе и йу-ху. Холандия по онова време беше образец за толерантност, либералност и свобода. После като ми стана дъждовно, се появиха Карибите и маняна концепцията. Щатите изскочиха като опция точно когато не знаех накъде и как. Изобщо - всичко се случва, когато трябва, ако се оставиш да ти се случи. Сега се чувствам най-добре на Бали, докога, времето ще покаже.
Казваш, че "По пътя" на Джак Керуак е книгата, която е повлияла най-много младежките ти години. Тя ли провокира приключенския ти дух?
Израснах с майка ми и сестра ми. Майка ми работеше с книги и у нас беше пълно. Нямахме телевизор, или в периодите, в които имахме, той беше обикновено повреден и служеше за поставка за саксии или други вещи. Така че четях. Жадно и с настървение - класици, американска литература, Хемингуей, Фитцджералд, Стайнбек, европейци, руснаци, всичко. По соца имаше учудващо добра селекция, сега си давам сметка, а и майка ми носеше вкъщи избрани четива. Четях и си мечтаех, тогава пътуване тук и там по света изглеждаше почти налудничаво.
Какво друго четеш напоследък и обичаш да препрочиташ с удоволствие?
В момента чета "God’s Dust" на Иън Бурума, това е едно изследване на страните от Югоизточна Азия - Тайланд, Бирма, Филипините и т.н, което е много лично и не претендира за документалност. Интересното е, че книгата е писана през 1989-а, но е абсолютно актуална и валидна. Преди това прочетох "Swing Time" на Зейди Смит, препоръчвам, замисли ме много. Иска ми се да препрочета наново много от нещата, които четох като тийнейджър, с нов поглед. Един ден, ако имам време…
Музиката е голямата ти страст, но също и пътуванията. Къде мечтаеш да отидеш най-много и защо?
Следващите места в списъка ми са Бразилия и Южна Африка. Защото не съм бил и са ми интересни.
Как намираш хората и животът на Бали?
Различни дни имам различно мнение. За хората, все едно да обясниш хората по света, има всякакви. Но все пак тук е пълно с чужденци, авантюристи, бягащи от познатото, понякога и от себе си. Много светове съществуват паралелно и често се оплитат, все пак сме си нагъсто и се мешаме, щем - не щем. Моя живот е интензивен и дните прехвърчат бързо, други хора го карат по-лежерно. Но е топло, слънчево и това се отразява неминуемо на цялостната нагласа. Като цяло, живота е относително спокоен и можеш да бъдеш каквото си поискаш. И хората се усмихват, това е в културата на индонезийците и чужденците го прихващат. "Въоръжен с усмивка" е една от най-любимите ми фрази, така минах през няколко десетилетия и няколко континента.
Как оценяваш местната музикална сцена на острова?
Сцената се разви неимоверно последните години. Появиха се нови места, където се насърчава творчеството и се свири собствена музика, а не кавъри или архаичен джаз. Много музиканти от Джакарта се преместиха на Бали, неиздържащи трафика, хаоса и блъсканицата, и летвата се вдигна сериозно. Отделно се появиха много музиканти от Европа и внесоха допълнително разнообразие - и стилово, и чисто като вибрация. Има конкуренция, което е здравословно. Разни продуценти решават да заживеят на Бали заради лайфстайла и творят оттук. Изобщо Бали се очерта като една музикална Мека и по отношение на вариация и текучество, бих казал, че е една от най-интересните сцени на Азия. За диджей сцена да не говорим, може би след Ибиса и Берлин, Бали е в Топ 3. Всеки иска да свири на Бали. Все пак аз работя за две от местата, от които тази сцена зависи, така че давам и собствения си скромен принос. Аз работя като музикален директор на "Rоck Bar" ("rock" от скала, а не музикалния стил) и каним имена като Norman Jay, Opolopo и DJ Spinna. Когато започнах там преди повече от четири години, капацитета му беше 300 места, сега е 1000 места и е пълно по шевовете всеки ден, без значение дали е понеделник или събота. Отделно съм един от резидентите на "КuDeTa", което е другия емблематичен бийч клуб на Бали. Toй съществува вече 18 години, има собствено седмично радио предаване, което се излъчва в 70 страни с официално 6 милиона слушатели. На седмица. Издават собствени компилации, а листа с музиканти и диджеи, които са свирили в "КuDeTa", е километричен.
Освен като диджей, изнасяш ли концерти на острова като музикант?
Да, свиря доста, все пак съм музикант на първо място, а на второ - продуцент. Имам няколко проекта – "Manga MD", който е лайв бенд; "Manga Electrika", където използвам повече електроника, бийтове, лупове. И "Martinez L’Amour Y sus Amigos Importantes", който е латино бенд. Отделно в "КuDeTa" отговарям за лайв програмата и организирам формацията за артистите, които каним. Тук съм свирил с невероятни певци от рода на Sharlene Hector ("Basement Jaxx"), Hedi Vogel ("Cinematic Orchestra"), Tawiah (Марк Ронсън), Colonel Red, Laura Jackson, Louie Austin и т.н.
Нощният живот като диджей може да бъде доста бурен. Как презареждаш батериите си?
Аз не свиря по нощите, този период е зад гърба ми. Свиря в нощни клубове само като пътувам извън Бали, например "Soap" (Сеул), "BeWave" (Токио), "Lola" (Шанхай). Но на Бали свиря предимно залези, това ми е любимия сет. Тук трябва да обясня нещо - залезът е институция на Бали. Хората си правят срещи, за да гледат залеза. Залезите в КuDeTa и Rоck Bar са легендарни. Колко професии изискват да провериш преди работа в колко часа точно залязва Слънцето, 6:13 или 6:17? Да си подготвиш парчето за залез и да изградиш целия сет до този момент. Да свириш, гледайки това огромно оранжево кълбо как потъва в Индийския океан. Усещането как няколкостотин души онемяват за няколко секунди и настава тишина. Тия моменти са магически и за съжаление не се случват всеки ден. Тук сме свидетели на едни от най-красивите залези на планетата. За щастие, майка ми и сестра ми попаднаха на един от "специалните" и усетиха тая магия, за което съм благодарен. Пърформънс със Слънцето в главната роля.
Какво те опиянява най-силно в живота днес?
Сцената и пътуванията със сина ми.
Кой е най-големият ти грях?
Че не прекарах повече време със семейството си през всички тия години, както би ми се искало. Важните неща. Напоследък гледам да наваксам, но...
Кой е най-откаченият спомен, който пазиш от пътуванията си?
Много са. Може би едно пътешествие с камили в пустинята Тар в Раджастан, където на събуждане се оказа, че камилите са избягали в Пакистан. Или едно тридневно пътешествие с влак през Индия, където седяхме до прозореца и наблюдавахме по коридора едно изумително тридневно представление от хора, животни, феерия от цветове и характери. Няма такъв театър, който да се сравни с влак в Индия. Пробване наред на най-странни храни в Китай. Счупване на руля и въртене в кръг до безкрай в една лодка навътре в морето до Флорес. Прекарване на цяла нощ съвсем сам в затвореното летище на Каракас заради изпускане на самолет и непритежание на виза. Няколко депортации, арести. Шарен народ. Списъкът е дълъг.
А от музикалната си кариера?
Свирене на платноходка до Аруба, където при всяко рязко завъртане на платното, целият бенд трябва да клекне много бързо, иначе рискуваш изхвърляне в морето. Свирене на парти, където от инструментите и микрофоните те хваща ток, и след 5 минути целият бенд просто скочи с дрехите в басейна и се включи в празненството. Масов бой между холандци морски пехотинци и местни тъмнокожи на Нова година в Кюрасао, на който продължаваш автоматически да свириш, като в уестърн. Пак са много…
Как прекарваш свободното си време на индонезийския остров извън работата?
Гледам да прекарвам колкото мога време със сина ми. Сутрините са най-любимата ми част от деня и искам да съм свеж, за да мога да се занимавам с него, преди да го заведа на детска градина. Другото е правене на музика. Но аз казвам: "Добре, че трябва да работя, за да мога да си почина". Сложа ли слушалките или седна пред клавишите, се успокоявам директно и всичко си идва на място. Пътят до там може да е изморителен понякога.
Каква музика слушаш в последно време?
Част от работата ми е да слушам музика, всякаква. Сетовете ми са много еклектични, отделно слушам подкасти, сетове на други хора. Но напоследък много обичам тишината. Enjoy the silence.
Кое парче от тази година задължително всеки трябва да чуе?
Всяка музика, която чуваш за пръв път, е нова. Без значение дали е направена снощи или преди 30 години. Тия дни например ми е любимо "Demais" на Azymuth, което е старо. Ако трябва да спомена ново, Azteka - "Wondering" (Opolopo remix) или Izo FitzRoy - "Hope You Can Wait" (Hot Toddy Dub). Но тези просто са ми пресни.
А албум?
"High Life" на Detroit Swindle. Изненадващо различен и свеж.
По какъв музикален проект работиш напоследък, какво да очакваме?
Работя над нов албум с Manga MD и различни певци, базирани на Бали.
Как се промени самият ти и животът ти, след като вече си баща?
Синът ми вече е на четири години. Станах по-отговорен и по-фокусиран. Гледам да не се занимавам с глупости и да не си губя времето. Ставам рано и целия ми режим се измести. Нощния живот се сведе до минимум и станах по-продуктивен. И гледам много детски филми и програми, строя Лего и разглеждам книжки с динозаври. Смея се повече.
Кога последно се прибира в България и как се почувства?
Напоследък пътувам често до България, последно бях януари и сега се прибирам за няколко дена края на август. Виждам се с приятели, отивам до планината, семейни вечери, такива неща.
Последни думи, преди да се върнеш към партито?
Никакво парти, заминавам след ден за Сумба, един див остров на два часа полет на югоизток от Бали за една седмица сърф камп. На края на света. Поздрави на родината! "Nice is contagious".
