Преди една година Виолета Пефтичева, участничка от "Живот на кантар" застана пред камерата на Ladyzone и каза нещо, което тогава звучеше като мечта и като прошепнато желание към Вселената: „Надявам се след една година да съм по-балансирана… и бременна.“ Само 10 месеца по-късно тя има новина - бременна е в четвърти месец! И това се случва след преборени излишни килограми, две запушени тръби, неуспешно инвитро, трансфер на яйцеклетки, замразяване на ембриони и всичко това в едно безкрайно пътуване между София и Бургас.
Това е история за вярата, за търпението, за болката, за чудото на медицината и за чудото на Бог. История за жена, която не се отказа, дори когато пътят ѝ отнема 10 години.
Гледайте целия подкаст „Малки разговори“ във видеото тук.
Последвайте ни в YouTube
Слушайте ни в Spotify
Виолета Пефтичева
- Има собствено фотостудио, лектор е в обучителни програми, дизайнер на дрехи, създател на дигитално съдържание, пее
- В "Живот на кантар" сваля 17 килограма, продължава да отслабва и след това. За малко над 2 години успява да отслабне с 50 килограма=
- Има 2 запушени тръби и намален яйчников резерв, което е основният фактор да не може да забременее по естествен начин.
- Има два неуспешни опита инвитро
- Доверява се на д-р Стаменов, който и диагностицира бременността й.
- Седем месеца извличат по 1 годна яйцеклетка, която оплождат с материал от мъжа й. На 7-мия месец яйцеклетките са дори две.
"Ако и ти си с наднормени килограми - не се отказвай! Бори се, търси решения, да не ти пука колко пъти ще се проваляш, колко диети и режими ще правиш, никога не се отказвай. Рано или късно резултатите ще дойдат!“, споделя Вили с усмивка.
„Моето нетърпение ми изгуби 10 години“
Виолета говори откровено за най-големия урок в живота си — търпението. Още в началото е искала да започне инвитро процедура при д-р Стаменов, но чакането с години, за да има час при него, ѝ се е сторило непоносимо. Избира друг път - други специалисти, други опити. Два неуспешни инвитро цикъла. Болка. Разочарование. Години, които сякаш се размиват.
Днес тя казва нещо, което звучи като изповед: „Ако бях изчакала тогава, може би вече щяхме да имаме няколко деца.“
Но животът има свой ритъм. И понякога ни връща точно там, където трябва да бъдем — и в точния момент.
"Бог работи чрез хората"
Виолета не крие, че най-голямата ѝ опора е вярата. Не просто надежда, не просто позитивно мислене, а дълбока, истинска връзка с Бог.
„Не губя вяра, ако я изгубя, това означава да изгубя себе си.“
Тя вярва, че Бог подрежда пътя ѝ, че я води към правилните хора, че работи чрез тях. И именно така стига до д-р Стаменов — човекът, при когото се чака с години, но който я приема почти веднага. Още в началото той ги предупреждава, че изследванията им не са добри и е добре да обмислят и вариант за донорство.
Пътят към бременността: труден, болезнен, но успешен
След месеци терапии, хормонални бури, инжекции, страхове и надежди, Виолета и съпругът ѝ стигат до резултат, който звучи като малко чудо: тя е бременна в 4 месец, а имат и замразени ембриони, които също планира да ползва, защото иска още деца.
Всеки месец успяват да извлекат по една годна яйцеклетка. На седмич - две. Това е победа, която идва след години загуби. И когато идва моментът за трансфера, тя вече е готова - не само физически, но и духовно.
Емоционалното торнадо на бременността
Виолета не романтизира процеса. Тя го описва честно, сурово, истински. В нея бушуват всякакви емоции - изтощение, , липса на сила, емоционални изблици и др. Но в това торнадо има и светлина — защото всяка трудност е знак, че тялото ѝ работи, че животът расте вътре в нея. През цялото време до нея е съпругът й. Първият преглед с ултразвук променя всичко и за него:
„Трепереше 30 минути. После се разрева. И каза: ‘Трябва да почвам ремонта вкъщи.’“
Това е моментът, в който той осъзнава, че животът им се променя завинаги.
Смелостта да говориш за инвитро
Виолета е от жените, които не мълчат. Тя споделя, говори, показва, разказва. Именно затова много други жени ѝ пишат — търсят съвет, подкрепа, надежда. Тя не вярва в суеверията, нито в „щастието обича тишината“.
„Виждала ли си щастлив и тих човек? Щастието крещи.“
След успешния трансфер, което все още не означава успешна бременност, тя публикува пост във Фейсбук, за който мнозина я упрекваха. Все още много хора са на мнение, че за нещо, достигнато през трудности, трябва да се мълчи. Защо? За да не стане нещо! Виолета обаче няма сили да мълчи. Има сила обаче да споделя през личен опит, с личното си пиперливо чувство за хумор и да е максимално истинска. Единствената причина да пази новината в първите месеци е молбата на лекаря ѝ да си даде време за себе си.
Защо няма притеснения да споделя и как го прави - вижте във видеото.
Една година по-късно: мечтата ставае реалност
Виолета признава, че не е станала по-балансирана. Не е и по-спокойна. Не е и по-малко ангажирана. Дори напротив - разраства бизнеса си и се занимава с още куп други неща - започва да пее, води подкасти, менторски порграми и др.
Но е бременна! Точно както си пожела да се случи в подкаст студиото на "малки разговори".
Това е история за вярата, която те кара да не се отказваш. За търпението, което се учи цял живот. За жената, която премина през ада, за да стигне до чудото. И за едно бебе, което вече променя света ѝ.
Вижте повече във видеото.
