Защо харесвам Хелоуин

Обличането на костюми и влизането в роли е не само забавно, но и развива децата интелектуално и емоционално

Миналата година по това време синът ми бе на три години и половина. Беше много впечатлен, на моменти и леко уплашен от костюмираните деца, които звъняха на вратата за лакомства. Към осем и половина вечерта звънецът вече утихна и детето пожела да влезе в роля. Поне 10 пъти „звъня“ на холната врата и повтаряхме диалозите, които водихме малко по-рано с децата. Правихме това и в следващите 7-8 дни. С много ентусиазъм детето слагаше маска и театърът започваше.

Тази година вече самият той ще обикаля по етажите с костюм на пират и в компанията на няколко „наборчета“. Вълнува се от няколко дни и дори сутринта тръгна необичайно рано за детската градина, облечен с костюма, защото там ще имат тематично тържество.

Всичко това ме кара да харесвам Хелоуин. Обличането на костюми и влизането в роли е не само забавно, но и развива децата интелектуално и емоционално. Оказва благотворно влияние и върху възрастните. Неслучайно поставянето на кратки пиеси се използва от разнообразяване на тиймбилдинга за офисни служители, та чак до терапия за затворници.

Колкото до основния довод на противниците на маскирането – че бил чужд празник, какво да кажем. Футболът също не е български спорт, но почти всички го гледат с удоволствие, нали така. Ако ще се възмущаваме от т.нар. западно влияние, защо например никой не протестира срещу червените дрехи на Дядо Коледа. Преди 100 години той е бил изобразяван изцяло с бели дрехи (погледнете в някоя стара българска детска книжка), но една световноизвестна компания за газирани напитки налага чрез своите реклами червения си корпоративен цвят. Всички обаче са свикнали с това и никой не роптае. А би трябвало, ако ще сме истински пуристи.

Не си мислете, че одобрявам всичко, което идва от Запад, както и прекаленото влияние на някои световни брандове. Не ми харесва, че 95% от филмите в кината идват от Холивуд, но не виждам нищо лошо в това децата да се маскират и забавляват. А и няма лошо веднъж в годината, докато вечеряте, на вратата да звъннат деца вместо касиера на блока за месечната такса.