Ако си направим труда да преброим колко са постните дни в годината, ще установим, че са над 200. За съвременния човек би било полезно да се обърне към корените си и да се поучи от натрупаното през вековете познание. Сега, когато сме пред прага на Великия пост – най-дългият, който продължава до Възкресение, е уместно да си припомним някои характеристики, които го правят част не само от християнската, но и от културните традиции на нашия народ.
Великият пост
е подвижен период според православния календар. По традиция неговото начало се поставя седем седмици преди Великден. Седмицата преди постите, известна още като подготвителна, се нарича Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Всяка една от седмиците, които включва Великият пост има свое значение и е посветена на известен светец или събитие от последните дни на Исус на земята. Това са т.нар. Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Цветница и Страстната седмица, завършваща с Възкресение Христово.
И понеже за всички онези, които ще постят,
това е един наистина аскетичен подвиг, важно е да се знае, че той изисква известна подготовка и постепенност. Ето защо в традициите постите след Месопустната неделя започват с разрашението да се храним с мляко и млечни продукти, яйца, риба, изключвайки единствено месото. Едва след неделята на Сирни заговезни започва т.нар. Велик пост. На трапезата на онези, които пристъпват към него, по традиция присъстват само ястия, които не са от животински произход – плодове, зеленчуци, зърнени култури.
Освен, че е било норма на поведение, постенето, дали в определени дни на седмицата или за по-продължително време, е балансирало и начина на хранене. За жалост днес голяма част от хората гледат на него като удобен случай най-после да поставят старт на своята така очаквана и дълго отлагана диета.
Продължава >>
Всъщност какво е постът?
В основата си православният пост е борба с греха чрез въздържание от храна. Но в действителност той е, или поне би трябвало да е, съвкупност от добри дела и въздържание от прояви на недобронамереност, завист, омраза, зломислие, стремеж да се очистиш от негативните мисли и емоции. Дали ще бъде строг или не, в края на краищата, смисълът на поста е заедно с телесното, постигане и на духовно пречистване.
Традиции
Показателна за това е традицията през седмицата и в неделята на Сирни заговезни, когато всички ние един на друг си прощаваме за волни или неволни грешки. По древен обичай младите отиват на гости при своите по-възрастни роднини, за да им поискат прошка. На червен конец се връзва и върти парче бяла халва или варено яйце. Който пръв успее да захапе халвата (оттук и името на ритуала "хамкане"), си осигурява крепко здраве и дълголетие.
Характерно за тази празнична неделя – последният ден преди Великите пости, е паленето и на големи огньове в някои краища на България. Това е обредно прогонване на злините. На трапезата, както и през цялата Сиропустна седмица, се сервират предимно мляко, млечни продукти и яйца. Месят се и специални обредни питки, които се мажат с мед и се раздават за прошка и за здраве.
И накрая, нека не забравяме,
че да поискаш прошка и да простиш е най-висша проява на благородството на човешкия дух. Всъщност какво е прошка, ако не любов. Любов към живота, към природата, към човека, към всичко, което ни дава сили да бъдем по-добри, състрадателни и мъдри.
