В руския Harper's Bazaar се появи първото интервю на Юлия Навалная след присъдата на съпруга ѝ Алексей. Той ще изкара в затвора 2 години и осем месеца, а интервюто е направено по Zoom още на 11 януари, седмица преди двамата да се приберат в Русия от Германия и опозиционерът да бъде задържан на границата. Според редакторката на изданието обаче едва ли нещо се е променило във възгледите на съпругата му за това време.

Ето и превод на публикувания откъс от интервюто:

Как реагирате на агресията?

В реалния живот аз почти не се сблъсквавам с нея. Нито в училището на децата ми, нито на улицата, нито в обществени места. По-скоро обратното - често ме спират непознати хора и ми изразяват подкрепата си. Особено след отравянето на Алексей. И аз съм им благодарна, това ми дава сили. Така усещам, че не съм сама, че има и други хора, които се тревожат за нас. Това е хубаво. В интернет, разбира се, пишат гадости. Но аз си давам сметка, че властите се опитват да наплашат всички нас и това няма как да бъде спряно. Така че да, някъде около 5% са глупостите, които чета за себе си.

Отговаряте ли им?

Никога. А и те са смешни, тези коментари. Сякаш току-що са пили 2 чаши, гледали са нещо по телевизията и са решили да напишат някаква глупост безнаказано в Интернет. Обкновено това е безсмислен низ от думи, понякога дори не са оформени като изречения. Не обръщам особено внимание.

Атакуват ли децата ви?

На Захар (13 г.) няма къде. Даша (20 г.) не се е оплаквала, надявам се, че не е имало причини. Впрочем, предполагам, че на нея по-често ѝ предлагат запознанство. (смее се)

След всичко, което се случи със семейството ви, вие можехте да влезете в ролята на жертва. Но сякаш съзнателно избягвате този образ и се стараете да понижавате нивото на емоционалност в разговорите си с пресата.

Първо, аз не съм жертва. Харесвам работата на Алексей и смятам, че това е правилно. Понякога е малко страшно, особено след август (на 20 август Алексей Навални изпадна в кома след като бе отровен с "Новичок"). Но той не отстъпва и аз няма да отстъпя. Лоши хора искат да го спрат, а значи не трябва да им се дава такава възможност. И аз му се възхищавам не защото е мой съпруг, а защото съм негов симпатизант и знам по-добре от всички какво му струваха тези години. И освен това, моята главна задача е, въпреки всички трусове, в семейството нищо да не се променя: децата са си деца, а дома - дом. Искам да бъда себе си.