Колумбия... Звучи екзотично. Може би защото наистина е екзотично. Полетът ми до столицата Богота е с междинна спирка в Париж. И ако това ви кара да се размечтаете за френската столица, за мен Париж бе просто междинна спирка между София и Богота. Спирка, продължила 10 часа, вместо предвидените 7. Но това са рисковете на пътуванията с прекачване – винаги могат да ти забавят полета. В България изкупих всичкото колумбийско песо от чейнджбюрата и буквално се почувствах като милионер, защото курсът е около 2000 песо за 1 лев. Оказа се, че у нас тази валута е по-скоро дефицит, затова се заредих и с американски долари, които да обменя в Колумбия.
Вместо в 9 часа вечерта, пристигам в 12 през нощта и вече се питам с останалите пасажери каква дата трябва да попълня за миграционния формуляр. Но на митницата работят поне 16 гишета, през които преминават само чужденци, и още толкова за пасажери с колумбийски паспорт, а летището не е огромно и чакането за багажа е доста кратко. Денят, започнал преди 30 часа в София за мен, приключва в колумбийската столица Богота, която е на 2700 метра надморска височина.
Обиколките ми из огромния град, наброяващ близо 10 милиона жители, започват с 10-километрова пешеходна разходка по моя инициатива, като изминавам километрите почти за същото време, за което се връщам... с такси.
Макар че столицата на Колумбия се намира на практика на екватора, поради голямата си надморска височина, там не е особено топло. Средната температура на най-топлия месец е 15 градуса, а на най-студения – около 14 градуса, т.е. всички месеци са почти еднакви. През деня температурата е 19 – 22 °C, през нощта е 7 – 11 °C. Тоест вечерно време излизаш с яке и дъждобран или чадър, а през деня си по къси ръкави и сандали. Когато вали, времето наподобява нашата есен.
Историческият център на Богота представлява мрежа от простиращи се по хълмовете тесни улички. В града са съхранени множество архитектурни паметници от периода 17 – 19 век. На главния площад - "Пласа Боливар", се издига катедралата, чието строителство се извършва от 1572 до 1610 г. Разходката ми до площада е съпроводена от звуците на пърхащи с криле гълъби и продавачи, които предлагат вкусен сладолед по 1 лев.
Вижте другите пътувания на Деница Томова >>
Влизам и в Музея на златото – за втори път в живота си. Това е единственият музей в света, в който са събрани уникални произведения на изкуството от предколумбовата епоха, изработени от ръцете на индиански майстори. В настоящия си вид е създаден още през 1939 година. Особено впечатляваща е овалната златна стая, пълна с хиляди малки парченца злато. Самият музей се помещава в сградата на Централната банка и се охранява доста строго. Всичко, което може да се види в Музея на златото, е доказателство за съществуващия мит за "Ел Дорадо" – легендата за тайнствения индиански вожд, притежавал несметни златни богатства, които обаче остават неоткрити и до днес. Цената на входа е около 2 лева.
Освен това има и музей, подарен на града от известния колумбийски художник и скулптор Фернандо Ботеро, в който се помещава колекция от картини и скулптури, принадлежащи на художника, както и личната му колекция от картини на европейски художници.
И макар Богота да е модерен град с множество небостъргачи, из малките улички и къщи в колониален стил в центъра не е изключено да срещнете... лама. Аз се запознах с две представителки на този животински вид.
Седалището на Парламента е в "Капитолия", в центъра на Богота. Срещу него е статуята на Симон Боливар. В катедралния храм се съхраняват ценни произведения на изкуството от колониално време.
В Богота лошото време сякаш е в непрестанен флирт със слънцето. Въздухът е разреден, дишаш трудно и понякога имаш усещане за нереалност. Шофьорите на такси са всякакви странни птици. От жена, която слуша психо програма по радиото и ме уверява, че водещата, която била ясновидка, познавала в повечето случаи само от снимка в ръцете на хората, които ѝ звънят по телефона (вероятно импулсен), до мъж, който ми предлага около 50 лева, за да се снима с мен.
За да обменя долари в песо, се налага да дам пръстов отпечатък. Това, заедно с паспорта ми, адреса, където съм се настанила, както и телефон на колумбийски приятели, за някаква дребна суми пари. Защото на повечето места може да се плаща с карта.
Ако мога да обобщя разходката си до Богота, бих я нарекла плуване в магически реализъм. Страхотно главоболие заради височината, шумни улици и площади, но много цвят и типичното латиноамериканско гостоприемство... От Богота се насочвам на север към китното градче Картахена де индиас. За което може би ще ви разкажа скоро, защото се оказва, че са сменили часа на полета ми с 4 часа по-ранен полет.
