Докато подготвях пътуването си до Азорските острови, хората около мен често ме питаха къде се намират. Много от познатите ми чуваха за тях за пръв път. Може би защото пътят до там не е лесен. Островите се намират в Атлантическия океан, а директен полет от България няма. Самите острови се появили след силно вулканично изригване преди няколко милиона години. Вулканична активност се наблюдава и до днес. Пара и дим излизат от цепнатините на скалите. Навсякъде е осеяно с камъни и базалт. Нощно време вулканичните скали излъчват топлина и предпазват лозята от силните ветрове.
Най-високият връх на островите е Пику, който се намира на едноименния остров. Първото документирано изригване на Пику е през 1562-а година. Вулканът изхвърлял пепел и магма в продължение на две години. Със своите 2351 метра този великан е най-високият връх в Португалия, макар че физически се намира не на континента, а сред океана.
Сао Мигел е най-големият от Азорските острови. Там се намира столицата Понта Делгада. Църква, прощад, арка и президентски дворец са само част от забележителностите в града.
Религията играе важна роля на Азорските острови. Крайпътни кръстове и малки параклиси могат да се видят по пътищата. Църковната камбана бие на всеки половин час през цялото денонощие. Ролята на Църквата на Азорските острови е много голяма. Тя взема отношение при политическите дебати и излага своята позиция за туризма. На тези острови се организират и десетки църковни фестивали.
Не е останало много от гъстите вековни гори, посрещнали някога португалските завоеватели. Земите са култивирани, а всяко кътче се използва за земеделски култури. Живи плетове от хортензии могат да се видят из островите. Те са отличителен белег на пейзажа.
Малки продълговати гущерчета се припичат на слънце, необезпокоявани от никого.
Времето на Азорските острови е променливо. Средните летни температури са 22-25 градуса С. Понякога за минути във високите райони се образува мъгла и бързо става студено и мокро. Затова пък растителността е зелена и изобилна. С течение на годините черните камъни от лава са отстъпили място на зелените поляни. И островите изглеждат като излезли от приказките.
Характерни животни за Азорските острови са кравите, които снабдяват населението с месо и мляко. Около 25 процента от нуждите на Португалия от мляко и сирене се задоволяват от Азорите. Кравите пасат целогодишно и дават отлично мляко и вкусно месо. Туристите често могат да срещнат стада с черно-бели крави.
Жителите живеят в собствени къщи. Класическата къща е построена с камъни от лава и има своя зеленчукова градина. Повечето крайбрежни селища на Сао Мигел са с едноетажни пъстри къщички.
Забравените острови постепенно започват да се пробуждат от вековния си сън. Зараждащият се туризъм и уникалната природа поставят Азорите в полезрението на европейците. Мястото е непорторимо за гмуркачи и туристи.
Гледките към лагуни, пълни с вода, и земетресенията са чести явления тук.
Портокали, чай, тютюн и ананас се отглеждат без химически добавки. На Сао Мигел има няколко фабрики за чай.
Множество дългокрили птици живеят в морето, а женската лети до островите, за да снесе яйца в закътаните крайбрежни пещери. Не е ясно как гущерите са пристигнали на островите, тъй като единственото заварено животно там са били прилепите.
Разходката из островите навява меланхолия. Дъждовните следобеди и сърдитото бучене на океана превръщат Азорските острови в прекрасно място за почивка. А екологично чистата храна, вкусната риба, дружелюбните хора и гледката към мъхестите хълмове и лазурното море изпълват тялото и душата с желание да се върнеш отново там...
