На 16 юни България отбелязва 101-годишнината от рождението на актьора Георги Парцалев! Роден в Левски на 16 юни 1925 г., той завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.
Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ през 1954 г., „Театъра на Строителните войски“ през 1955 г. и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“.
Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-та годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.
Незабравимите цитати на големия български актьор
"Не ми повериха ролята. Аз ще си остана мечтател като Дон Кихот."
"По-лесно се прощава бездарността, отколкото талантът."
"Бях много по-слаб, отколкото сега, косата ми стърчеше на всички посоки и единственото, което имах бяха очите, които светеха в тъмнината. Грозен, та грозен! По едно време даже се питах – а, бе, какъв актьор може да стана аз?."
"Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото."
"Смехът е сериозно нещо, не можем да накараме хората да се смеят на глупости."
"Три неща за мен са най-скъпи: здравето, приятелството и любовта – защото не се купуват с пари."
"Смехът облагородява човека. Прави го по-възвишен, по-мъдър."
"Тези дни ще направя нещо, което много отдавна съм замислил. Аз и сестра ми нямаме наследници, няма на кого да оставя всичко, което притежавам. Ще взема да го оставя на съгражданите ми в Левски, да ме запомнят."
"Предпочитам неприятелите ми да ми завиждат, отколкото аз на тях."
"Не се страхувай от завистниците. Те страдат по-силно от теб, когато те нападат."
Колоритните реплики от редица култови роли и филми в българското кино
"- А какво е командировка?
- Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт."
("С деца на море")
"- Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият."
("С деца на море")
"- Няма да е делфин това. Любов ще е."
("С деца на море")
"- Аз съм най-хубав, аз съм най-снажен, аз съм и бел, а че и румен."
(Зех тъ Радке, зех тъ)
"- Абе, бай Иване, каде е чепа, баиванееееее…"
(Тримата от запаса)
"- Чакате ли тъмносини запорожци?"
- Пепитени чакаме."
(Два диоптъра далекогледство)
