Самозащита при децата: съвети от световната шампионка Шихан Гергана Апостолова-Костова

"Когато учениците се прибират сами от училище вечер, е важно да бъдат винаги нащрек и да не се отклоняват от обичайния си маршрут", съветва тя

В свят, в който децата ежедневно се сблъскват с нови предизвикателства - от училищния тормоз до опасностите на улицата, темата за самозащитата става все по-актуална. Как можем да подготвим децата си не само физически, но и психически да се справят с критични ситуации? За да потърсим отговори на тези въпроси, разговаряхме със световната шампионка по карате киокушин и дългогодишен треньор – Шихан Гергана Апостолова - Костова.

Как започнахте да се занимавате с бойни изкуства и какво Ви мотивира да станете треньор на деца?

Бях на девет години и бях много впечатлена от филмите, които се излъчваха тогава, а през тези години бойните спортове бяха забранени (карате се преподаваше само в полицията и във военните поделения). Аз, като всяко дете, обичах основно забранените неща и за мен беше фикс идея да намеря школа, в която да тренирам. Така, благодарение на един приятел на сестра ми, започнах тренировки в Морското училище. В пети клас станах вече помощник-инструктор в клуба. До 1995 г. бях основно кумите-състезател и помагах в общите групи. През 2004 г. реших, с подкрепата на мои близки, разбира се, да преподавам основно на деца. Мотивира ме, може би, майчиният инстинкт. Вече бях станала майка и исках да предам своите знания на сина си и на децата като цяло. Успоредно с това, през 2005 г. възобнових състезателната си дейност, за да бъда като пример за моите възпитаници.

В последните години темата за самозащитата при децата, особено момичетата, стана все по-актуална. Как гледате на това като треньор?

Не мисля, че е само сред момичетата. Поравно е. Просто момичетата вдигат повече шум в интернет пространството. Но въпреки това, подкрепям това тяхно желание, защото няма нищо по-хубаво от това една дама да може да има дадени умения за самозащита.

Какви са най-честите заплахи или ситуации, в които дете може да се окаже уязвимо?

За съжаление, децата са много лабилни и много лесно се поддават на емоционална манипулация. Основно това се случва в училищата. Било е по наше време, има го и сега. Там някои са подложени на психически и дори физически тормоз. Това, ако не се ликвидира в зародиш, остава дълбоко в душата на детето и след време се появяват т.нар. „комплекси“ или необясними за родителите състояния на децата им. Причината за това до някъде се крие и в системата ни в момента.

Защо е важно самозащитата при децата да започне още в ранна възраст?

Колкото по-рано се заложи физическата активност в едно дете, то започва наистина да се развива по-бързо. Особено ако се занимава с карате, защото това е философия, не е спорт. Това е бойно изкуство и в него детето се учи, освен на обща физическа култура, бойни умения и самозащита и на търпение и смирение – основните неща, които ще му помогнат в живота. Затова е хубаво да се започне най-рано на 4–5-годишна възраст.

Смятате ли, че момичетата са по-уязвими в определени ситуации?

В днешно време е спорно и зависи от ситуацията.

Какво може да направи едно дете, ако се почувства застрашено на улицата?

Първо и основно – да се опита да избяга от ситуацията. Ако може да я избегне, това е същественото. След това - да не се затваря в себе си, а да я сподели с близките си. Много често напоследък обаче децата или се дистанцират от близките, или предпочитат да „споделят“ с телефоните, компютрите. Децата вече не развиват въображението си. Те дори не са нащрек, за да избегнат дадена ситуация. Те търсят решение на проблема в гореспоменатите.

Какви са основните принципи на самозащитата при деца?

Въпросът е многоспектърен. Зависи от възрастта на самото дете, зависи от ситуацията, от вида на атаката. По принцип най-важното е да се избягва конфликтна ситуация.

Има ли „златни правила“ за безопасност, които всяко дете трябва да знае?

Ако е между деца, в училище – „по-умният отстъпва“.
Ако е навън – не забравяйте съветите на родителите си, които ви се струват „досадни“, защото се повтарят ежедневно. Помнете, че наистина трябва да се вслушвате в тях, защото са за ваша безопасност. Тренирайте бойни изкуства с цел да се научите да се отбранявате и да бъдете по-дисциплинирани. Така ще се научите на самоконтрол и ще можете да носите и отговорност за постъпките си.

Самозащитата само физическа ли е или включва и психологическа подготовка?

Психологическата трябва да надделява. Например, дори един състезател да е подготвен за съревнование много добре физически, психически, ако е нестабилен, рискът от загуба е много по-голям, отколкото ако е психически уравновесен и концентриран, а физически не е в най-добрата си форма.

Специални съвети. Какво трябва да знаят децата, когато…

...се прибират сами от училище и е тъмно?

Да бъдат винаги нащрек.
Да не се отклоняват от обичайния си маршрут, който е известен на близките им.
Да вървят по осветените места.
И нещо много важно – да знаят наизуст телефонните номера на родителите си или на близките си.

...непознат ги заговори или предложи нещо?

Да избягват подобни срещи, да не се спират пред такива лица.

...усетят, че ги следят?

Да бягат и да търсят осветени места или места с повече хора.

...някой се държи заплашително в обществен транспорт или на улицата?

Да стоят на дистанция от такива агресивни хора и, ако има служител на реда някъде наблизо, да подадат сигнал. Ако се наложи – да се обадят на 112.

Какъв съвет бихте дали на едно момиче, което се страхува да ходи само навън?

Съветвам да започне да започне да тренира бойни изкуства, за да се чувства по-сигурна. Това не са просто спортни занимания, това е начин на живот. Първият урок и основен е: „Да победиш себе си!“

Какво бихте казали на родител, който се колебае дали да запише детето си на бойни изкуства?

Най-често, когато става въпрос между родители за карате тренировки, в повечето случаи съм чувала нещо от рода на: „Детето ми е толкова буйно и без това, че остава и на карате да го запиша!“
ГРЕШКА!

Какво по-хубаво от това:

Да му създадеш навик да посещава редовно тренировки.
Да си намери друга, по-различна среда, в която има йерархия и няма така наречената „демокрация“ или, както се казва, „наши и ваши“, включително няма присъствие на родители.
Да се научи на дисциплина и уважение към по-старшите, не само към по-големите на възраст.
Да се научи на обноски и на самоконтрол, оттам и на отговорност – затова се работи върху смирение и търпение.
Да се научи да приема „наказание“, при необходимост (под формата на физически упражнения или словесно), за забележка, а не за обида – нещо, което ще им помогне и за в бъдеще!