Няколко дни след нова година... Всеки от нас вече си е направил равносметка за предходната и си е поставил цели за настоящата. Реализирането на тези цели обаче, не винаги е толкова лесно.
Силно ентусиазирани, вдъхновени изготвихме планове, как да подобрим живота си, здравето си, характера си, да се усъвършенстваме, но за няколко дни въвлечени от ежедневните си задачки забравихме за тях. И това е жалко, че даваме сили не на волята си, а на „извиненията”.
Наскоро се случи нещо, което ми напомни, че животът е много крехък и кратък. Звучи като клише, но си е самата истина. Позволявах твърде дълго моите оправдания да взимат превес над желанията ми и така и не постигнах кой знае какво. Така правят повечето от нас.
Има ли нещо, което искате да промените? Способни ли сте да му отделите нужното време и усилия? Подсилвате ли волята си всеки ден?
Никой не би искал да пропилее възможностите си и да прекарва времето си в съжаление и малка завист за това, което не е постигнал, а другите са успели. Нека запретнем ръкави и да действаме в посока на нашите желания. Всеки ден нека мотивираме себе си, за да имаме енергията да посрещнем предизвикателствата и да успяваме да реализираме намеренията си.
Действие, действие и пак действие! Това обичам да казвам на всеки. Всеки от нас е правил хиляди грешки и ще направи още толкова, но това е много по-добър вариант от застоя, от неправенето на нищо, от страха да не сбъркаме. Грешките са нещо хубаво, те са нещо поучително и понякога ги повтаряме, сякаш за да затвърдим уроците. Растем и се развиваме благодарение на тях и затова трябва да ги приветстваме вместо да се предаваме изпълнени със самосъжаление.
Нова година е възможност за едно ново начало, но това ново начало може да настъпи още днес, още сега! Промяната започва с решението да се променим, а след това – действие и пак действие! Да планираме и да чакаме по-добри времена е загуба на време, а загубеното време не може да се навакса.
За себе си поставих малки цели, лесно постижими, такива, които ме изпълват с радост само при мисълта за тях. Може би това е начинът да не се парализираме от страха „Ами, ако не успея?”. Но целите могат да се разширяват, да се украсяват, да се усъвършенстват!
Способността ни да създаваме, да творим живота си ни прави щастливи, защо да се лишаваме от това щастие, поради страх или мързел. Винаги ще имаме награда за усилията, които ще положим – успех или урок!
Аз вече започнах в реализирането на намеренията си. А вие?
Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство
Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg
