Харесвам живота си и не искам да бягам от него. По-скоро ми липсва време за почивка и понеже ежедневието ми е свързано с много динамика и срещи, предпочитам да почивам на диво място, пусто, девствено, без намек за цивилизация. Затова бягството за мен не е напускане на дома, а връщане към него. Имам предвид природата. Там най се чувствам у дома. Така че по-естествено ми звучи завръщане към истинското, отколкото бягство.

Почивам си и като чета, пиша, слушам музика и пея. Особено последното! Страшно терапевтично ми действа. Почти толкова, колкото да си играя с животни – няма животно, което да не обичам. Затова и любимият ми канал е Animal Planet.

Понякога гледам и филми, за да се откъсна от едната реалност и да вляза в другата. Така мозъкът ми си почива. Но телевизията отдавна вече реших, че ми губи време, което бих могла да използвам за много по-интересни и полезни неща.

Това - в личен план. Макар че занимаването ми с темата „бягство” в професионален план за мен също е ежедневие.

Хората често бягат, вместо да атакуват.

Когато не работи атаката като средство за защита, остава другото единствено оръжие за защита - бягството. И животните така се предпазват. Само че на тях никой не им е казвал, че атаката е егоистично и невъзпитано поведение, пък бягството - унижение, пречупена гордост или слабост. Така ние, хората, се поставяме в едно психологическо менгеме, от което няма бягство. Тогава психиката ни бяга в симптомите. А те са форма на несъзнавано бягство. Така хората бягат в света на алкохола, дрогата, храната, вещите, фантазиите, илюзиите и се опитват да се спасят там от един свят, който не харесват, но не смеят да се задвижат, за да променят.