През 2011 г. журналистката Сюзан Орлеан публикува биографична книга за немската овчарка Рин Тин Тин – най-известното куче в киното. Според авторката, когато са правили номинациите си за главна мъжка роля за първото раздаване на „Оскар“-ите, най-голям брой членове на комисията са гласували за кучето, но организаторите са решили, че ако статуетката отиде при животно, това ще подкопае още отначало наградите, които тепърва е трябвало да се утвърдят. В крайна сметка наградата отива при човек.
Историята е забавна и всъщност звучи логично, защото със своите 16 филма Рин Тин Тин е бил най-популярната холивудска звезда по това време. Всъщност обаче не е трудно да се докаже, че това е само легенда, в която доста хора в Холивуд вярват. Бюлетините от историческите номинации през 1928 г. все още се пазят и в тях няма нито един глас за кучето. Изглежда историята е тръгнала като шега от изпълнителния директор на студиата Уорнър, който се е заканил, че ще номинира кучето в категорията за най-добър актьор, защото е считал за глупава идеята за наградите. Но дори той не гласувал за Рин Тин Тин – избрал изобщо да не номинира никого.
Въпреки че не е вярна, историята няма как да не ни накара да се замислим дали изобщо куче може да стане носител на „Оскар“.
Няма пречка животно да бъде номинирано и дори да спечели, но няма да може да си получи наградата
Никъде в правилата на Американската филмова академия не е посочено, че само хора могат да бъдат номинирани. Това на теория означава, че ако членовете на академията бяха решили, тази година можеха да номинират някое от кучетата във филма "Круела". Веднъж номинирано, животното да има всички шансове да получи наградата за най-добър актьор.
Това, което щеше да се окаже проблем, е получаването на наградата, тъй като в правилата на киното, в което се провежда церемонията ясно е записано, че кучетата водачи са единствените животни, които могат да влизат в сградата. От друга страна тези неща подлежат на промяна. Може би сте чували, че когато Хати Макдалиел, първата афроамериканска актриса с „Оскар“, печели наградата си, не успява да си я получи веднага, защото тогава в киното е било забранено да влизат и чернокожи.
Първият носител на „Оскар“ за най-добър актьор не е куче, но е отявлен нацист
Макар реално да е имало възможност да спечели Рин Тин Тин, кучето не стига до номинация и наградата отива при американския актьор с немски произход Емил Янингс, който печели за участието си в два филма (както е позволявал правилникът тогава) – „Последната команда“ и „Пътят на всяка плът“.
Когато няколко години по-късно Адолф Хитлер идва на власт в Германия, Янинг се връща в родината си и става един от най-популярните актьори на Третия райх. Той участва в множество филми, голяма част от които са с нацистки послания и пропаганда.
Още една легенда, която обаче няма как да потвърдим или отхвърлим, гласи, че когато съюзническите войски нахлули в Берлин, Емил Янинг изтичал срещу тях с „Оскар“-а в ръка и започнал да вика „Не стреляйте, имам „Оскар“!“.
След края на войната, Янингс е имал желание да се върне в Холивуд и да продължи с актьорската си кариера, но миналото му на поддръжник на Хитлер е направило завръщането му невъзможно и Емил Янингс не се е снимал във филм никога отново.
Днес неговата награда „Оскар“ се пази в музея на киното в Берлин. И със сигурност много хора съжаляват, че в крайна сметка наградата не е дадена на Рин Тин Тин.