Днес Мария Бакалова - българската актриса, която покори Холивуд - става на 25 години! Актрисата от НАТФИЗ направи невероятен пробив в световното кино и получи номинации за "Оскар", "Златен глобус" и БАФТА за ролята й на Тутар във филма "Борат 2" на Саша Барън Коен. 

Честит рожден ден, Мария Бакалова! 25 важни стъпки към успеха и... една шопска салата

Мария Бакалова се включва днес в инициативата "12 писма до дванадесетокласниците" на Емилия Славова, посветена на всички, на които тепърва им предстои да навлязат в големия живот - абитуриентите. Вижте избрани откъси от писмото на талантливата българска актриса.

Комедията с Мария Бакалова „Като за последно“ тръгва по кината от 4 юни

"Знаеш ли, нека започна това писмо напълно открито. Ще ти разкажа малко за себе си, за да ти позволя да ми се довериш, когато ти пиша: "Осмели се да мечтаеш!" – поне аз лично бих отделила време да чета или слушам думите само на някого, когото поне мааалко познавам. Не вярвам особено в и на "терапевти". След няколко дни ставам на 25 години. Ти си вероятно на 18-19. Със сигурност не мисля, че за 5 години съм помъдряла, научила нещо повече. Даже може би напротив. Имам стаховитото усещане, че се вслушвам в разума повече, отколкото е нужно. А винаги съм се борила срещу това, защото вярвам, че интуицията е по-вярна от мисълта. Страхувам се, че пораствайки, емоционално деградираме... повечето опит често води до повече предразсъдъци, а предразсъдъците както могат да ни предпазят, така могат и да ни ощетят. [...]

Български филм с Мария Бакалова е в селекцията на кинофестивала в Кан

Скачай.

Скачай колкото можеш повече пъти.

Рискувай, опитвай, бори се. 

От опит глава не боли, са казали хората.

Понякога ще бъде страшно, разбирам.

Понякога ще трябва втори опит, трети. Но мечтите са безплатни, нали? 

Тук сме за толкова кратко време, 80-90 години. Ето, ти вече си почти на 20, аз скоро ще ударя трийсетака. С всяка година, уви, отговорностите ще се увеличават, но мечтите не трябва да намаляват. Моля те да намираш време за тях. Моля те да си мислиш за тях. Моля те да дръзваш да ги постигаш. Защото ти можеш. Няма невъзможни неща. А и нали знаеш... мисълта се материализира. 

 

От кралица на красотата до кралица на книгите - каква е била Мария Бакалова като малка (ВИДЕО)

Живеем във време, в което вратите са отворени, хората – вярвам, по-добри. По-обичащи. По-вярващи. 

 

В живота ти ще идват хора, които ще станат твое второ семейство. Обичай. Ще идват и такива, които ще са там за кратко. Обичай ги и тях. Знаеш ли, винаги съм си представяла живота като гоблен, а ние сме просто конците, които се оплитат един в друг и създават малки възелчета. Не случайни. Не мисля, че има случайности. Или поне не ми се иска да има. [...]

Животът е за да се живее, не толкова да му се мисли. Мисли се единствено за здравето – то е безценно. За всичко друго – осмелявай се! Осмелявай се да искаш повече, да работиш повече, да пътуваш повече, да обичаш повече, да мечтаеш повече. Не му мисли толкова. Времето е също безценно. Не можеш да го върнеш назад – аз, например, само се старая да не го пропилявам в меланхолично безвремие (в което често залитам, но се дърпам за косата и започвам да правя нещо).

Действай. Щом нещо вече съществува в красивото ти подсъзнание –наполовина е реализирано. Осмели се да го материализираш. 

Трети път: не му мисли толкова.

Сърцето ти винаги ще знае правилната посока. 

 

Стефан Вълдобрев към абитуриентите: Идвате вие. Предстоят нови правила на играта и вие ще ги определяте

Всички ние преживяхме една доста трудна година – световна пандемия, която ни изолира един от друг, затворени между стените с купища време за равносметки и мислене. А всъщност просто имаме нужда от любов – обичайте и бъдете обичани. Всяка минута е важна. Обичайте близките си, обичайте и всички хора. Във времена като това, когато вирус погубва много наши любими хора, идва и отрезвителното плесница колко е важно "ДНЕС". Вчера е минало, а утре – утре си е за утре. 

 

Когато бях малка, никога не разбирах децата, които не питаха родителите си дали не може да останат да играят още малко. В най-лошия случай ще им кажат “не”. После попораснах и започнах да се допитвам – до близки или не толкова, дори до себе си. Да ти кажа честно, най-загубеното ми време е в годините между 10 и 15. Тооолкова се страхувах да не направя някой грешен избор... После загубих много близък човек, когато бях на 16 години. И мисля, че тогава започнах да живея дръзко. Отново. Като дете. Наивно и смахнато. Осмелявайки се да мечтая. Позволявайки си да сграбчвам живота. Да не съжалявам за пропуснати шансове и “ако”. Няма "ако..." Давай! 

Не се страхувай. [...]

Вижте какво още написа Мария Бакалова в "12 писма до дванадесетокласниците".

https://ladyzone.bg/laifstail/stefan-valdobrev-kam-abiturientite-idvate-vie-predstojat-novi-pravila-na-igrata-i-vie-shte-gi-opredeljate.html