Джейн Остин е вероятно най-известната жена писателка от 18-и и 19-и век, а и една от най-четените изобщо, затова сигурно ще се изненадате, че когато тя умира преди 203 години, никъде на надгробната ѝ плоча не се споменава литературната ѝ дейност.
Всъщност Джейн Остин е имала пълната подкрепа на семейството си и най-вече на баща си за това, което е искала да прави, но въпреки това избира да не публикува книгите си със своето име. Просто през 18-и век се е считало, че писането на книги е мъжко занимание и обществото не е гледало с добро око на жени, които се изживяват като автори. Всъщност не се е гледало с добро око на всякакви женски занимания, различни от домакинската работа, но това е друг въпрос.
Първият ѝ роман „Разум и чувства“ е публикуван през 1811 г. и като автор е посочено само, че книгата е „от дама“. На следващите три романа („Гордост и предразсъдъци“ (1813 г.), „Менсфийлд парк“ (1814 г.) и „Ема“ (1816 г.)) е написано само, че са от авторката на „Разум и чувства“.
През 1817 г. Джейн Остин се разболява и умира, а останалите ѝ два романа („Абатството Нортангър“ и „Доводите на разума“) са публикувани от брат ѝ след това. На тях за пръв път е отбелязано и името на авторката.
Когато писателката умира през 1817 г., тя е погребана в катедрала близо до дома си. Семейството ѝ не счита за достатъчно важно това, че е писала книги, за да го споменат на надгробната ѝ плоча. Когато обаче брат ѝ публикува последните ѝ два романа и разкрива името ѝ, Джейн Остин се превръща в сензация и всички копия на книгите ѝ свършват само за няколко години.
Към катедралата, в която е погребана, започват да се стичат тълпи и да търсят гроба на Джейн Остин, а църковните служители са изненадани, защото никога не са подозирали, че има нещо специално в погребаната при тях жена.
След време племенникът ѝ написал първата биография на Джейн Остин и с парите, които спечелил от книгата, поставил допълнителна табела, която да отбелязва гроба на писателката, така че да бъде откриван по-лесно от почитателите ѝ.
Гробът ѝ продължава да привлича хиляди туристи всяка година, а безсмъртното ѝ творчество продължава да се чете от мъже и жени по целия свят.
