Обичате ли криминалистиката? Фен ли сте на криминалните истории? Обичате ли да научавате любопитни неща за серийните убийци, а и не само? Ако отговорът на всички тези въпроси е „да“, вие сте на точното място, защото днес ще ви запознаем с един по-различен ютубър.
Youtube каналът на Вяра Георгиева е изцяло посветен на криминалната и паранормалната сфера. Първият на български език! Вяра не се определя като инфлуенсър, а като криминален ютубър или „тру крайм“ ютубър. Решава да създаде свой Youtube канал, защото от малка има огромен интерес към криминалистиката и криминалната психология. В тийнейджърските си години прекарва голяма част от свободното си време, изучавайки различни случаи. Така за нея настъпва момент, в който е събрала толкова много информация, свързана със серийни убийци, мистерии и паранормални истории, че е изпитвала нужда да ги сподели. Създава канала си, като си мисли, че ще намери малка група от хора, които ще споделят страстта ѝ (мисли, че ще бъдат около 100-200 души). В момента абонатите в канала ѝ обаче наброяват над 37 000 души, за което тя се радва искрено. Ако се чудите дали иска да превърне криминалистиката в своя професия – отговорът е „не“. „Винаги съм считала тези неща за хоби“, споделя тя.
Любимите й книги, свързани с криминалистика, са „Азбучни убийства“ на Агата Кристи, „Минута до полунощ“ на Дейвид Балдачи и „Непознатият до мен“ на Ан Рул, в която се разказва за серийния убиец Тед Бънди. Книгата има и автобиографичен характер, а това я прави още по-въздействаща, смята тя.
Профилът в Youtube на Faith (Вяра – англ., бел. ред.), както също е известна, е създаден през март миналата година, но качва първото си видео през декември. Ето какво ни сподели за хобито си:
Имала ли си колебания какво точно да правиш или по-точно си обмисляла как точно да го направиш?
Знаех, че исках да се занимавам с нещо, което ми позволява да имам личен контрол върху крайния продукт, който ще представя. Знаех, че искам и да бъде в креативна насока. Най-голямото ми желание се състоеше в това да изпитвам удовлетворение от нещата, които създавам. Не съм си мечтала за работа в сферата на социалните мрежи, но Youtube беше мястото, където мога да имам тази свобода. Интуитивно знаех, че видеата са най-добрия ход за мен и след много лутане, реших да кача просто едно видео, като тест, през декември. Исках да видя аудиторията дали ще прояви интерес към такъв тип съдържание и колко голям ще бъде той. Клипът беше сниман спонтанно, с много малко подготовка от моя страна и доста непрофесионално. Въпреки това, след около три месеца получих отговор на въпроса си и резултатът беше на лице.
Това е първият подобен български Youtube канал. Беше ли ти трудно, особено в началото, тъй като не си имала български аналог на това, което правиш?
Всяко начало е трудно. Бях силно убедена, че по-голямата половина от хората умишлено странят от теми, свързани с насилие и страдание. Това убеждение беше на косъм да ме спре, преди дори да опитам. Прекарах няколко месеца в дилема и бях на път сама да се саботирам. По тази причина съществува прозорецът от време от март до декември, в който не качих нищо. Чудех се дали да кача видео и дори да го направя – как да поднеса такъв тип информация по увлекателен и приятен начин, възможно ли е изобщо? Целият процес на създаване, усъвършенстване и оформяне на атмосферата в канала беше предизвикателство както за мен, така и за вярванията ми.
Като имаме предвид абонатите ти, които вече са над 37 000, явно в България има глад за подобни канали. Какво е твоето мнение и защо според теб досега не е имало подобен канал?
Смятам, че хората ценят иновативни и различни неща, които не са били представени на български език, поне към този момент. Те ги отвеждат в една съвсем различна посока. Ако вършиш работата си с желание и си щастлив и благодарен от факта, че си способен да го правиш, позитивната емоция се усеща и през екрана.
Аудиторията далеч не е глупава и е повече от способна да усети и най-малката промяна в теб и нагласата ти – без значение дали ще е в позитива или негативна насока.
„Тру крайм“ сферата е много силно развита в чуждестранната част от Youtube и има многобройни създатели на видеа, които се занимават усърдно с нея от години насам. Просто трябваше да добавим и България към този списък. Моето мнение е, че поддържането на такъв тип канал стриктно, просто не е за всеки. Има куп фактори, които лесно могат да те откажат, ако нямаш истинска страст към това. Според мен по тази причина не се е открило присъствието на криминални видеа.
Трудностите далеч не са малко при създаване на такъв тип съдържание. Изискват се куп други качества, освен способност да разказваш добре – воля и истинско желание за работа с такъв материал (много хора го считат за натоварващ), талант за предразполагане на слушателите, силна психика, боравене със сложна терминология, отношение към детайли, изчерпателност, концентрация за работа с огромен обем информация, безсънни нощи, в които търсиш още такава, готовност за говорене с часове, в които се стремиш да не допускаш грешки, колкото и да е уморително и пр.
Предполагам има чуждестранни ютубъри, които разказват истински криминални истории, от които да се учиш? Сподели ни малко.
Да, там сферата наистина процъфтява. Смятам, че всички ютубъри, които разказват криминални истории са страхотни сами по себе си. Всеки един има своя уникална методика и начин на работа, която да го отличава. Аз лично започнах да гледам Kendall Rae преди около 4 години и много уважавам работата ѝ.
Характерното при този тип видеа е, че информацията, която се предава има нужда от изключителна обективност и точност. Предизвикателството пред нас, като създатели на такова съдържание, е как да добавим по нещо от себе си, без да противоречим на цялостната идея на едно такова видео.
Самата аз обичам да наблягам на ранните години, когато представям случаи - детството и оформянето на психиката. За мен тези неща са от най-голямо значение. Хубаво е да има разнообразие в методиката, за да може всеки слушател да си избере любим създател на криминални видеа, който да му допада най-много.
Как решаваш коя точно история да разкажеш? А коя ти е любимата до момента?
Главно се старая да редувам различни тематики, за да не става еднообразно и скучно. Ако съм имала видео свързано с паранормалното, ще работя върху нещо с убийства или изчезване за следващата седмица.
Пък и ако си говорим постоянно за насилие, няма да е много добре от психологична гледна точка и става натоварващо, както за аудиторията, така и за мен. Работя с приоритет, ако случаят често е бил предлаган в коментарите, но обичам и да включвам неща от себе си. Имам голям списък на лаптопа, където си отбелязвам всичко, което трябва да се покрие в бъдеще - включително мои идеи и предложения, които съм получила. До момента любимата ми история беше видеото, което направих за братята Менендес. Случаят беше огромен, противоречив и заплетен. Като включим и моя нечовешки перфекционизъм... не беше лека задача, но трудът, който положих, определено си заслужаваше.
Каква е подготовката за видеата ти? Предвид сложната тематика, вероятно ти отнема дори няколко дни да направиш и качиш видео?
Всичко зависи от обема на дадения случай. Ако има много информация, която трябва да се събере и обработи – 2/3 дена само за нея. Следва заснемането и разбира се, обработката на самото видео, преди да го кача. В случай, че имам по-малко материал, времето се скъсява с един ден. Опитвам се да си давам и дни за почивка, защото като всеки нормален човек и аз се уморявам и имам нужда от време за себе си. Обожавам работата си и рядко се натоварвам психически от детайли при убийства, но за да съм максимално продуктивна и в „добра форма“, ако може така да се изразя, е редно да си почивам, преди да застана пред камера.
Има ли случай, който си искала много да разкажеш, но все още не си, поради някакви причини?
Да, има много. Често се озовавам в позиция, в която толкова много се вълнувам да споделя дадена история с аудиторията си, но същевременно се усещам, че трябва да отделя нужното време, за да си свърша работата правилно. Не искам да рискувам качеството на видеата си от прибързване. Има една история, случила се в Австралия, която е особено шокираща. Искам да я споделя, но не съм сигурна, че ще понесе на всеки, защото определено не е за хора със слаби сърца. Дори аз останах изумена от нея. Ако в бъдеще реализирам тази идея, задължително ще сложа предупреждение на n-та степен.
Какво мислиш за българските криминални истории? Доста по-сложно се намират, предполагам.
Има няколко неща, които ми пречат при българските случаи. Аз лично рядко се захващам с тях, защото повечето пъти не се чувствам така, сякаш съм направила нещо качествено или изчерпателно. Като започнем от малкото информация, около тях и минем през ограничения брой източници, откъдето може да я получиш. Много детайли с изключителна важност умело се укриват по мои наблюдения. Има твърде много въпросителни, които създават огромно поле за предположения. Тези хипотези обаче, много често се оказват далеч от истината. Колкото и да се старая да съм обективна в един такъв момент, нямам ли достатъчно информация, не мога да направя много. Разбира се, има изключения на случаи с повече материал, но нещата, повечето пъти се представят по незначителен начин и се омаловажават, а това не е правилно.
