Жерар Депардийо е мъж, който завладява, разрушава, преоткрива всичко до което се докосне. Вечният номад в собствената си кожа, той сменя религии, любови и убеждения с лекотата, с която другите сменят страниците в календара.
Животът му е хаотична симфония, а жените – онези ноти, които правят мелодията да звучи като никоя друга. Те не го притежават, не го променят, но всички оставят драскотини върху голямото му сърце. И не с всичките има любовни отношения, но точно те му помагат да разбере по-широките граници на думата любов.
„Аз обичах всичките си жени – и Елизабет, и Карин, и Карол… Никога жена не ми е залагала капани, всеки път сам съм се ловял в собствените си примки“, казва добрият дивак Депардийо.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Първата му любов, Елизабет, е всичко, което той не е – културна, обиграна, заобиколена от интелектуалци, които жонглират с мрачни мисли. А той? Селянинът, който влиза в театъра през задния вход, за да не плаща билет, който се задушава в света на правилата и приличието. Любовта, тази непредсказуема сила, решава да ги събере. Те се женят – не защото това има някакъв смисъл, а защото любовта никога не е могла да бъде разумна. Раждат се две деца – Гийом и Жюли. В началото Жерар вярва, че бракът е завинаги. Че именно така изглежда обвързаността – смесица от страст, задължения, пелени и общи вечери. Но любовта… В началото опиянява, кара те да правиш глупости – да вярваш, че ще трае вечно, да мислиш, че си намерил себе си. После любовта се изпарява, оставяйки след себе си един мъж, който си тръгва, за да страда – защото страданието е доказателство, че е живял. Или може би просто защото не знае какво друго да прави.
Ако има някой, на когото да се сърдя, то е на самия себе си, защото никога не съм вярвал, че една жена може да ме обича такъв, какъвто съм.
Години по-късно в живота му идва писателката Маргьорит Дюрас, но не в буквалния смисъл на думата любов между мъжа и жената. Дюрас е явление. Интелектуалка. Икона. Жена, която не просто разказва истории, а ги създава от трептенията на въздуха. Какво прави този необразован дивак в нейния затворен свят? Отбива се, за да отпуши мивката или да пребоядиса килера. Тя го вижда и възкликва: „Когато се доближиш до мен, ме караш да се страхувам.“ Което, разбира се, означава, че ще го избере за роля в „Натали Гранже“. Защо? Защото тя е Маргьорит Дюрас, а той – Депардийо. Той започва да чете книгите ѝ, защото няма избор – но и защото тя харесва наивността му. Тя го обича така, както човек обича рядък екземпляр - с любопитство и известна доза научен интерес.
В следващия завой на живота среща легендарната актриса Жан Моро. Друга вселена, друга история. И пак друга формула на интерес между мъжа и жената. Той често се отбива при нея – понякога за съвет, понякога просто за да бъде част от изисканата й филмова компания. Срещата му с Моро е белязана от „Голямото плюскане“ – филм, за който продуцентите смятат, че присъствието му ще прогони жените от киносалоните. Той участва. Все пак жените не напускат киното. Може би защото Депардийо не е класически Аполон, но е мъж, когото не можеш да игнорираш. Или защото жените обичат мъже, които излъчват опасност. Или просто защото животът никога не се развива според очакванията на продуцентите там горе на небето.
„Нямам себеуважение, изградил съм си отрицателна представа за себе си и никога не съм мислел, че една жена може да е удовлетворена от мен. Е, днес вече го мисля, хората ме приемат такъв, какъвто съм, и хич не ми пука“
Днес той е символ на неподчинението, на неконвенционалната любов, на живота, изживян на ръба на бръснача. „Животът ми е като вихрушка, която не можеш да спреш. Но защо бих искал да я спра?“ Това е Жерар Депардийо – човекът, който не се укротява, не се покорява. Човекът, който изгаря, разрушава и създава, който обича и бяга. Винаги в движение, винаги свободен.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK