Уди Алън празнува рождения си ден на 1 декември.
Един от най-големите американски режисьори на 20 век е персона нон-грата за Холивуд през 21-ви. Той се слави с дисциплината си: от 1971 г. до 2017 г. ежегодно има премиера и също така не пропуска ежеседмично в понеделник да свири на кларинет в нюйоркско кафене с джаз бенда на Еди Дейвис.
Баща ми живя до 100, майка ми до 95 години. Ако има нещо като наследственност, то ми предстои да направя още 10-15 филма. Макар че, кой знае, може да ми падне пиано на главата.
Как стана така, че днес Алън не работи върху следващ филм, а предпоследната му лента "Дъждовен ден в Ню Йорк" се запомни най-вече със скандали?
Още от самото начало на дългата си кариера, Уди размива границите между сценичния си образ и реалния си характер.
Стартирал като стендъп комик, той представя себе си като невротичен, хипохондричен интелектуалец, роден в Бруклин. Настроен песимистично към живота, неспособен да изкара и седмица, без да посети терапевта си, той не харесва Лос Анджелис, шоубизнеса, слънцето и Бог.
Ако можеше само Бог да ми даде ясен знак! Например, депозит на голяма сума в швейцарска банка.
Дебютира като режисьор и сценарист в киното през 1969 година с комедията "Вземи парите и бягай". Първите му филми, по собствените му думи, са просто "набор от смешки". "Поспаланко" е пародия на научна фанастика, "Банани" усмива африканските държави с авторитарни лидери, а "Любов и смърт" обръща класическата руска литература с главата надолу.
Не искам да стана безсмъртен чрез произведенията си. Искам да стана безсмъртен като не умирам.
През 1977 година обаче публиката вижда един различен Уди Алън. От разказвач на шеги той се превръща в разказвач на истории.
"Ани Хол", в който си партнира с Даян Кийтън, не се опитва да удържи вниманието на зрителите с хумор, а разказва за любовта на двойка от Ню Йорк. "Невротичният романс", както е таглайнът на филма, има потресаващ успех сред критиката и зрителите и ехото на сюжета и героите му се чува във всички нюйоркски филми за сложни връзки - от "Когато Хари срещна Сали" до миналогодишната "Брачна история".
"Ани Хол" печели 4 статуетки "Оскар", включително за "Най-добър филм", "Най-добър сценарий" и "Най-добра режисура". Уди Алън обаче не присъства на церемониятa.
Тази година съм звезда. А следващата какво ще съм? Черна дупка?
След "Ани Хол" Алън рядко се връща към комедията, а филмите му стават все по-трагични. Той среща муза в лицето на Миа Фароу, с която се събират през 1980 г.
Тя участва в 13 от филмите му - сред най-знаковите са "Зелиг" (историята на човек, който толкова силно иска да се вписва, че заприличва на хората около него), "Пурпурната роза от Кайро" (по времето на Голямата депресия бедно момиче се влюбва в звезда от екрана - и тя слиза от екрана при нея), "Хана и нейните сестри" (разказ по чеховски за две години от живота на голямо семейство), "Престъпления и прегрешения" (в който неверен съпруг "поръчва" любовницата си на наемен убиец).
Макар филмите му да стават все по-дълбоки и по-топло посрещани в Европа, отколкото в Щатите, Алън не спира да бъде самоироничен и да не се смята за голям художник. Той не настоява за величие, той настоява само, че си върши работата добре и навреме.
По някаква причина съм по-харесван във Франция, отколкото у дома. Субтитрите там сигурно са страхотни.
Кубрик е правил по сто дубъла докато постигне желания резултат. Аз не съм от този тип. Ако е шест вечерта, вече имам заснет дубъл, а мача е от 19:30, то разпускам всички. Затова екипа ми ме обича - знаят, че ще се приберат навреме.
Отношенията му с Миа Фароу обаче завършват с инцидент, следите от който до ден днешен влияят на кариерата му.
На 4 февруари 1992 година Алън отива на гости на Фароу в дома ѝ в Кънектикът. На следващия ден, бавачката им го вижда да извършва действия от сексуален характер със седемгодишната осиновена дъщеря на Миа Дилан. Алън категорично отрича тези обвинения и завежда дело, в което се опитва да получи попечителство върху децата им с Фароу. Съдът го отхвърля, а след половингодишно разследване Центъра за Насилие над Деца постановява, че такова не е извършвано върху Дилан.
Скандалът утихва, но не завинаги.
Сякаш разтърсен от прекомерното публично внимание към личността му, Алън за кратко се връща към леките комедии и стилизациите - прави криминалния фарс "Проклятието на скорпиона", сладникавия "Мелинда и Мелинда", лекомисления "И още нещо". Семпли истории за любов и раздели те не се запомнят особено, докато през 2004 година на големите екрани не се появява "Мач пойнт".
Кариерата на Алън преживява ренесанс благодарение на трилъра със Скарлет Йохансон.
След него се появяват любимите на публиката "Вики Кристина Барселона" и "Полунощ в Париж", той натрупва общо 16 номинации за оригинален сценарий (което го прави рекордьор в категорията) и печели три от тях.
Не е като кариерата ми да е била в застой, а сега да съм възкръснал. "Мач пойнт" е филм за късмета и той бе много късметлийски за мен. Правех всичко както винаги, просто се случваше това, което исках. Трябваше ми слънчев ден и слънцето грейваше. Исках ли дъжд - валеше. Кейт Уинслет се отказа в последния момент, защото искаше да е със семейството си и Скарлет Йохансон бе готова да се включи веднага. Просто нямаше как да объркам този филм, дори да опитвах.
Златния период на Алън обаче приключи заедно с движението #metoo през 2018 г.
Три от звездите на филма "Дъждовен ден в Ню Йорк" - Тимъти Шаламет, Ребека Хол и Селена Гомез - даряват хонорарите си на различни благотворителни инициативи, а продуцентите "Амазон" отказват да го разпространяват, което довежда до съдебен иск от страна Алън, който е възмутен, че с филма му се постъпва по такъв начин на базата на непотвърдени обвинения отпреди 20 години.
Последният си филм засега Алън снима в Европа по поръчка на фестивала в Сан Себастиян. "Фестивалът на Рифкин" трябваше да се появи в България през декември, но пандемията попречи пътя му към екраните.
Режисьорът срещна трудности и с публикацията на автиобиографията си "Apropos of Nothing", след като наследниците на Фароу казаха, че подобна книга оскърбява чувствата им. Стивън Кинг защити Алън с думите: "Притеснявам се кой ще бъде следващият."
Днес Уди Алън за първи път от десетилетия не подготвя нов филм.
Има един стар виц. Две възрастни жени са на почивка в планината. Едната казва: "Храната тук е просто ужасна." А другата отговаря: "Да бе. И тези малки порции." Точно така чувставам живота и аз. Пълен със самота, страдание, мъка и нещастие. А свършва толкова бързо. Друг важен анекдот за мен е един, който се приписва на Граучо Маркс. Звучи така - перефразирам: "Не бих членувал в клуб, който би ме приел за свой член."
